„Забравените”. Така Любен Кънев кръщава спектакъла, преплитащ историите на 10 момчета. Зад решетките. Затворени в една килия с детството си, с катинари на мечтите.
Непълнолетни от дома в Бойчиновци играха за първи път на българска театрална сцена.
Момчетата се подготвят близо 2 месеца, всеки ден, по 8 часа. На сцената, но зад решетките. Пишат сценария на спектакъла и се опитват да променят този на съдбите си.
“По едно време се замислих, казах си “Ще ходя да репетирам, иначе човек няма да излезе от мен”, признава с усмивка 17-годишният Мохамед, по- известен на полицията от Нова Загора като “малкият крадец на скъпи коли”.
Спектакълът ни среща и с друго момче, откраднал не коли, а човешки животи – Ахмед Джевадилов. Превърнал се в убиец на 15 години. Пребил до смърт псичихично болна старица, след като я изнасилил. След няколко дни блудствал с дете инвалид. Съдът му отрежда най- тежката присъда за престъпления извършени от непълнолетни и малолетни – 8 години лишаване от свобода.
По време на репетициите Любен се опитва да накара момчето да си представи, че баща му е някъде на последните редове.
“Говори на него. Представи си, че е там”, съветва окуражително Любен.
Два дни по-късно, в деня на големия спектакъл, виждаме Ахмед на сцената, говорещ на баща си. Той не е там. И майка му не е там. Нито братята му, нито приятелите му. Но той говори с тях.. или поне го изигра.
Поема въздух, преглъща и бавно, но уверено изрича думите “Ало, тате! Имам да ти кажа нещо важно! След 2 месеца си излизам! Обичам те!”
От режисьорското място на Любен, на първия ред, се чува едно тихо “Браво, Ахмед! Дишай!”
Някои от забравените са там заради побой, други заради откраднати пари, трети още лекуват следите от спринцовките.Но в спектакъла всички те са едно.
“Дори са се сбивали на сцената… но много за кратко, веднага се съвземат и продължават. Дори тогава не се караме, не си повишаваме тон”, споделя Любен Кънев.
Репетициите са продължителни и понякога момчетата се отпускат. “СТОП!”, чува се строгият глас на Кънев. “Концентрация!”. Действието се повтаря.
Но това е само на сцената. В живота на тези момчета няма стоп. Няма пауза. Нито връщане назад. Един миг невнимание не може да се повтори и заличи, един миг невнимание ги е лишил от свобода… и детство.
Друг участник, с хубава роля в спектакъла и лоша в живота, е 18 -годишният Мартин. Зад решетките е от 3 години. Отговорът на въпроса “защо” e прост: “Убих бивш военен. С ръце. След това го оставих на улицата и се прибрах у дома” – казва спокойно Мартин. Лицето му не трепва, ръцете му не се потят. Погледа му гледа напред. Просто преглъща – дали убийството, дали вината, дали себе си или съдбата си – само това виждаме.
Грешките им са под прожекторите отдавна, години наред. Сега на сцената излизат и те, готови за промяна и по-добра роля.
Зад решетките момчетата се опитват да поддържат връзка с близките си. Но често – без успех. Повечето от тях няма да ги чуят дори на Коледа. Началникът на поправителният дом – Светлолав Пенов, разказва, че още от началото на месеца момчетата са направили картички, които са изпратили на семействата си. Все още няма отговор.
Любен Кънев признава, че не е леко да обучаваш деца, извършили толкова брутални престъпления, но се е привързал към тях, защото те са пожелали да се променят.
Така малките затворници на България се превръщат в актьори… Много от тях нямат родители. Израснали са по интернати.
“Никога не им е показвано какво е любов”, казва Кънев.
Сцената на Драматичния театър в Монтана им даде любов, даде им майки, даде им бащи, даде им приятели, даде им слава. Добра слава. Сочените с пръст досега бяха аплодирани. На крака. Извиниха се на публиката. Казаха на зрителите, може би за пръв път в живота си: “Обичаме ви”!
А вие..? Можете ли да им простите?
