Портокали, банани, мандарини, стъклени играчки, живи елхи, свещи, иглички по пода и два канала по телевизора, без дистанционно. Това са картичките от миналото. Не са в моята колекция, нито в нечия на мой близък, те са събрани на едно място в интернет в страницата „Изгубени в миналото”.
Те са символ на далечно време, което, особено за мен, е малко обвито в мъгла. Точно така си го спомням: като картичка за празник. А на нея нарисувани някакви предмети, откъслечни действия и цели сцени – сурвакане, чупене на питка. Как дядо ми казва нещо смислено и после, сред всичките 7 или 9 ястия за Бъдни вечер, се шегува: „А сега донесете постните пържолки”...
С помощта на старите снимки от социалната мрежа може, например, да си спомним, че до живата елха се е слагала кофа с пясък и вода, в случай че възникне пожар, че е имало щипки за свещи и специални поставки за коледните дръвчета.
Архивът е колосален, а авторите му са анонимни. Хората зад групата предпочитат да нямат изяви в медии, а администраторът остава забулен в мистерия под псевдонима Антония Вихронрав. Неназован пазител на миналото ни в картички и снимки.
Именно това са били и подаръците на много от хората – картички с пожелания, в които се запечатва моментът на празника, какъвто е бил някога и едва ли ще се повтори.
Всичко това, но и много празнично тайнство иска да вижда в Коледа Велин Панов, който е един от участниците в „Изгубени в миналото”.
„Според мен, май хората не празнуват така тържествено както преди. Разликата е, че сега хората са по-заети, било с работа или други ангажименти и мисля, че празникът се претупва един вид набързо и после следва отново ежедневието”, смята той.
Велин прекарва повече време в път, защото е шофьор, а сега получава символични подаръци от децата си: „Несесерче, дезодорантче, ей такива неща!”. Първият подарък, който помни, обаче, далеч не е тривиален. Родителите му си представяли син музикант: „Първият подарък, който си спомням, е едно малко дървено пиано”.
Повече обича да подарява, отколкото да му подаряват: „Магията на Коледа, надявам се е в това да събере, да сдобри, ако трябва, хората! А магията в живота... Има може би някаква магия, но я прави велик фокусник, а ние сме само зрители! Дай Боже и ние да научим нещо покрай него...”.
„Много красиви картички имаше, друго си беше да получиш такава в плик...в пощенската кутия...”, пише Диана Иванова под една от тях.
А един от коментарите под картичка с натюрморт от плодове одушевява иначе застиналия в миналото кадър:
„Моят син още си спомня как се е редил на опашка да си купи един банан от плод и зеленчук на " Дондуков ", до хореографското училище през междучасието. А сега като ги имаме, се подсещаме да ги ядем, че ще изгният! Но пък имахме незаменими натурални плодови нектари”, пише Мариана Чолакова.
А освен картички някои почитатели на страницата изпращат и свои снимки от срещата си с Дядо Мраз:
Има снимки и от посрещането на далечната 1964-а и празник в детската градина с носии пред белобрадия старец, който ще даде "подаръци на всички от сърце":
Сигурно почти всеки има снимка с добрия старец, но ето тази показва как изглежда той през 1980 г.:
А през 1970-а Дядо Мраз е ползвал вместо познатата шейна, ракета:
Дали Коледа се е превърнала в навик и няма стойност днес, не знам, но навярно доста се е променила.
„Обожавам тези играчки! Пазим старите. А преди две години, посред лято и по една невероятно щастлива случайност видях от терасата как една девойка оставя до контейнера 2 пълни кутии с такива. Изхвърчах веднага, но моментално се бяха появили клошари. Та се наложи да водим дипломатични преговори”, пише Маргарита Нейкова под една от картичките.
Дано не ни се случи да изхвърлим нещо ценно, което да бъде разграбено от чужди ръце, а спомените да останат ярки, ако ли пък не – винаги може да отворим онази страница и да се изгубим поне за миг в миналото, за да оценим настоящето.
Пожелаваме ви весели празници!
