Отровени с безразборно разхвърляна отрова – така приключват живота си голям брой бездомни кучета в Пазарджик преди дни. Същата е съдбата на четириноги в Пернишко, Плевенско и Монтанско само в рамките на последния месец.

Кучета и котки биват отравяни, използвани за „тренировка“ на участващи в платени боеве четириноги или мъчени до смърт от хора, които един ден биха посегнали и на човек. Някои случаи биват разкривани, но за всеки един такъв има по още няколко, които си остават единствено в специализираните групи на любителите на животни.

„Нивото на защита на животните в България е под минимума!“ – така обобщават ситуацията доброволците от PAW- Pazardjik Animal Welfare. В Световния ден за защита на животните у нас все още си задаваме въпроса има ли въобще кой да предпази тези, които не могат сами да се оплачат от човешката жестокост.

Зоополиция има, но ефектива ли е тя?

Според изявление на бившия вътрешен министър Валентин Радев от 2018г., във всяка Областна дирекция на МВР би следвало да има около 15 полицейски служители, отговарящи за престъпленията свързани с животните.

Още през 2011 г., деянията срещу животните биват криминализирани и започват да се разглеждат като престъпления. Също така по думите на инспектор Камен Николов от сектор „Зоополиция и кинология” от 2019 г., регистрираните подобни престъпления нарастват, което според него говори за отговорност от страна на гражданите.

През 2019 г. в Пловдив се провежда първото обучение на полицейски служители, които да противодействат на престъпления срещу животните. „Обучени са 40 служители на МВР от цялата страна, а в Пловдив има обучени двама своеобразни зоополицаи. При провеждане на обучението имаше представители на доброволната неправителствената организация "Четири лапи“, уточнява инспектор Николов.

Той допълва, че зоополицията в България има правомощието да се намеси само когато има смъртен случай на животни, организират се незаконни боеве с животни или в следствие на неглижираност от страна на стопанин животното е опасно за гражданите: “Ние се занимаваме с превенция, предотвратяване и разкриване на престъпления, като помощта на гладни и изоставени животни не е включена към юрисдикцията ни”.

Доброволците имат нужда от подкрепа

Въпреки предприетите промени, организациите за защита на животните като PAW се чувстват сами в начинанията си: „В институциите, свързани с животни, трябва да бъдат назначени хора, наистина обичащи животните, които знаят какво наистина е редно и трябва да се направи, а повечето нехаят...“.

PAW съществува вече почти четири години, като най-голяма трудност на активистите е липсата на финанси: „Голяма част от хората си мислят, че едва ли не това е наше задължение и не осъзнават, че всичко е на доброволческа основа, в свободно извънработно време и с лични средства или дарения!“.

Снимка: Личен архив

Настояват държавата да има служители, които да действат пряко с неправителствения сектор в тази област и кастрациите да станат напълно безплатни, защото това е „основата за решаване на проблема с бездомните животни“.

Не са само кучета и котки

Щом хората чуят „защита на животните“, те веднага се сещат за кучета и котки и забравят, че те не са единстевните в опастност”, коментира Вера Трендафилова, активист в доброволческата организация „Приятели на четири крака“, занимаваща се с опазването на животни от селскостопански тип.

Във фермата има кози, крави, прасета, коне и не само. Според Вера и съмишлениците ѝ защитата на подобни животни остава на заден план и доста често биват пренебрегнати както от институциите, така и от самите граждани.

Снимка: Личен архив

Чрез създаването на фермата си, Вера и нейния съпруг се опитват да приобщят животните към хората и обратното: „Искаме да създадем любов в двете посоки!“

За семейство Трендафилови е важно децата от малки да бъдат възпитани, че животните също са личности и затова отварят вратите си за посещения на малки и големи, като се надяват, че това ще помогне между хората и животните да се оформи емоционална връзка.

Организацията е напълно доброволна, като за тях от помощ биха бил всякакъв вид дарения, свързани с подпомагане на медицинската грижа за животните или тяхното изхранване.

Снимка: Личен архив

Според тях самите граждани са решението за справяне с проблема относно ниското нивото на защита на животните: „Целта ни е да култивираме милосърдие в сърцата на хората, защото сплашването с наказания и глоби определено не са начинът“.

За едно общество може да разбереш най-много по отношението му към по-слабите. Бездомното куче или работният кон не могат да викат за помощ с човешки глас, но това не означава, че не заслужават човешко отношение.