„Бъдник” и „литургия” - две от традиционните думи, които използваме на Бъдни вечер.

Какво обаче означават те и какво съдържа традиционният коледен речник в навечерието на Коледа?

Докато се учат как се меси постната питка за Бъдни вечер, децата, които идват в Eтнографския музей в София, разбират че преди хлябът се е наричал „Божичник”, „светец” или „литургия”.  

Уредникът на музея д-р Иглика Мишкова разказа, че обредният хляб никога не се настъпва и винаги се целува преди да бъде разчупен.

„Не само декорацията е важна, но и паричката, за да може да се види кой ще бъде даруван с много здраве и успехи през следващата година”, обясни тя.

Снимка: btvnovinite.bg
А децата по-трудно възприемат думи като палешник. Това е ралото, с което хората са обработвали земята.

Но пък всеки знае какво означава бъдник – дървото, което преди е горяло цяла вечер.

В днешни дни традиционният бъдник е заменен от лампичките на елхата.

Освен това за всяко дете празникът има своето значение. Някои смятат, че храната трябва да се остави, за да не е гладен коледният дух.

Снимка: btvnovinite.bg

Други пък се надяват на паричката от питата. 

Но отвъд смисъла на думите, трябва да намираме смисъл да сме заедно.