За първи път пред българска телевизия застава Кирил Преславски. Синът на Симеон Сакскобургготски говори за живота си извън България, за завръщането в родината на баща си и за най-големия проблем в страната ни в момента, според него – корупцията.

Признавам, че съм изумена, имам среща с принц, а Вие идвате на срещата ни с колело. В центъра на Лондон.

– Аз съм много щастлив тук, в Лондон. От една страна, че съм анонимен, а и Лондон е много лесен град, много цивилизован за каране на велосипед. Това за мен е най-удобният начин за придвижване.

Как избрахте този транспорт?

– Вижте в Лондон има голям проблем с паркирането. Трафикът също е голям. Обществения транспорт е препълнен. За мен най-лесно е да карам колело. А и така спортувам. Единствения проблем е че понякога се изпотявам. Но всичко останало е чудесно.

Принцът с колелото е Кирил Преславски. Вторият син на цар Симеон Сакскобурготски  и царица Маргарита. Официалното му монархическо название е „Негово Царско Височество Кирил, Княз Преславски и Херцог Саксонски, но то е само официално. Начинът му на живот разказва друго.

– Живея в Лондон, защото работя тук. Работя много, затова излизам от къщи около 6:30 сутринта. Карам колело до офиса. На път за работа се спирам във фитнеса  и обикновено отивам в офиса в 8:45. Работя по цял ден, организирам срещи с клиенти, следя икономическите новини, анализирам информацията.  Занимавам се с инвестиции и трябва да вземам бързо правилните решения. И така обикновено свършвам работа към седем вечерта. И пътувам, два или три дни в седмицата. И от гледна точка водене на социален живот в Лондон, аз съм много пасивен.  Оставям си време, за да се видя със сина ми, който живее в Лондон. И така животът ми тук се върти около работа, синът ми и пътуването.

Остава ли ви време, за да се усетите като Кирил Принц Преславски или сте 100% типичен икономист от лондонското сити?

През повечето време живея живот като всички останали. Но не мога да избягам от историческото наследство и се случва често да прочета нещо във вестника, попадам на нещо в интернет, свързано със семейството ми или миналото ни. Ще ви призная, че и когато уча заедно със сина ми за Втората световна война, когато го подготвям за изпити в училище, често се появява информация за моето семейство. Но през повечето време, живея нормален живот.

Роден е в Мадрид. Завършшил с пълно отличие теоритична и квантова физика в Пристънския униврситет. Случайно попада в света на финансите. Работи в Лемън Брадърс, днес заема ръководен пост в лондонски хедж фонд. Може би забравен факт е че се включва в управлението на България много преди баща му. Между 1997 и 2001 година е съветник на президента Петър Стоянов по макроикономическите въпроси.

– Това беше отдавна, но за мен беше изключително емоционална и фантастична възможност. Бах толкова благодарен, не само защото можех да бъда част от екипа на Стоянов, но това беше добре за всички. И ще ви обясня защо. Защото за мен това беше уникална възможност да съм ангажиран със моята страна. Със страната на моя род, ако щете. Да участвам в исторически момент. Момента на приватизацията, на прехода, на цялата промяна на икономиката. Работих заедно с много уважавани и способни експерти и професори. А за правителството, това беше възможност да прекратят всякакви въпросителни около семейството ми. Според мен по време на посткомунистическия период , поне така го усещам, много хора не знаеха как да се отнасят със семейството ми. Дали не сме врагове на народа, дали няма нещо зловещо около нас, що за хора сме. И така, канейки ме да стана част от екипа по време на неговото управление, беше изпратено послание – щом президента няма проблем със семейството, значи никой не бива да се притеснява от нас. Като погледна сега назад, си давам сметка, е това беше добър начин да стопим леда. И вярвам, че това беше много умен ход от страна на президента  Стоянов. Стъпка, която беше много добре за мен, също.

Защо България е важна за вас? Създали сте Българския сити клуб в Лондон.

– Вижте, въпреки, че израснах в дома ни в Мадрид, всичко около мен беше българско, храната беше българска, картините по стените бяха български, децата вкъщи непрекъснато слушахме невероятни истории за България. И въпреки, че като деца нямахме възможност да живеем в България, за нас тя беше земята от приказките. Великата България. И когато след падането на комунизма, имах шанса да контактувам с българи, бях много развълнуван.

А кой е първият ви спомен от България?

– Първият ми спомен, е много силен. Първият път, когато летях към България. За такива моменти трудно се разказва. През целия си живот до този момент слушах истории за България. Но това беше заключена врата за мен. По времето на комунизма за мен беше немислимо да се върна. Ще ви призная, не съм си представял, че ще видя страната си отново преди  89-та година. И така, спомням си как кацнах, и си казах „О Боже мой, аз съм тук.  И докосвам тази земя”. Това е много силно усещане. Кацнах и ме откараха директно в Президентството. През целият път се оглеждах наоколо, гледах къщите, улиците, казвах си „Уау, виж това” . Такъв е първият ми спомен от България.

На колко години бяхте тогава?     

– Това беше през  1997 година. Бях на 33.

Предполагам не спирате да следите това, което се случва в България. Кои са най-големите проблеми, които все още отдалечават България от останалите страни членки на Европейския съюз?

– Мисля, че ако живееш в България, всичко наоколо ти изглежда по-зле. Но това важи за всяка друга страна. Реалността, според мен е следната – България преминава през големи и различни трудности. Но пък погледнете и в съседните страни, вижте какво се случва в Гърция, каква криза и какви проблеми имат и те.  Имаше времена, когато Гърция беше много по-напред.  Да си припомним войната в бивша Югославия или всички проблеми, които срещат днес в Румъния. Нека да спомена и Турция, там ситуацията също не е лека. Е, изводът е че никога не е лесно. Но нека да е ясно, че във времена на глобализация, на технологии, които позволяват по-голяма мобилност, България трябва да намери мястото си. Къде може да бъде полезна и ценна. Някои области като туризма например са печеливши за страната, заради местоположението, климата и природата. И според мен е въпрос на време да се подобри и политическата стабилност. Като се намали корупцията. Звучи лесно, но този процес трябва да бъде не само към жертвите на корупция, а към тези, които корумпират. Така както правят американците. Това трябва да се подобри. Но отнема време.

Баща Ви беше известен с една фраза, че „трябва да си сменим чипа”, за да променим начина си на живот в България.

– Повечето неща се случват в ума. Това е ясно. Много важни в живота са моделите за подражание. Моментът, в който можете да погледнете някого и да видите, че той успява по различен начин. Това сменя чипа ви моментално. Това важи за много, много неща. Ако имате национален тенис шампион, цяло поколение може да тръгне по неговите стъпки. Има го Григор Димитров – ами, може да се появят още 20 като него. Ако имате някого, на когото да подражавате, ще си кажете ако той може да го постигне, мога и аз. И това е толкова важно. И доказва, че всичко е в ума и че е много важно какъв модел за подражание имаме. Е, важни са и възможностите, има много фактори, но повечето успехи първо се случват в ума. Когато видиш, че нещо наистина може да се случи, това те променя. Наистина.

А какво казахте на баща ви, когато разбрахте, че ще се кандидатира за министър-председател на България? Когато разбрахте, че се връща в България с намерението да се включи в управлението на страната? Това притесни ли Ви?

– Не, никога не се притесних за него. Винаги съм знаел, че той може да свърши фантастична работа, като се превърне в модел на подражание. Като покаже как нещата могат да се правят по различен начин. Работата му беше трудна. За да бъдеш политик, се изисква определен характер. А ДНК-то на баща ми не е такова, но той има много други фантастични качества, които правят делата в политиката лесни. Той е много добър пример за това как може да се пребори наследството на комунизма. С примера си баща ми казва, щом аз, който съм най-голямата жертва на този режим, нямам проблем да продължа напред, то никой не би трябвало да има.  В света в който живеем, е много важно да гледаме напред и да строим мостове, а не да се връщаме назад. Да изкопаваме наново страховете си. Голямото предизвикателство е да гледаме напред, да бъдем конструктивни и това е нещо, което баща ми постигна.

А критикувахте ли го по време на управлението му?

– Това е добър въпрос. Това, което аз чувствах, че не прави достатъчно, беше да бъде по-отворен. В света на политиката дали ти харесва или не, трябва да демонстрираш по-голяма ангажираност, да изразяваш вижданията си по категоричен начин. Но това не е в неговото ДНК. Той не е такъв човек. Той не е човек, който спори или създава публични казуси. Баща ми вярва, че резултатите говорят вместо него. И аз трябва да призная, че времето доказа това. Не е въпрос да парадираш, както много политици правят, това не е в кръвта на баща ми, той е много скромен, много дискретен. А пък аз винаги съм го натискал и съм казвал „Излез и се бори за правата си” или „Този човек казва лъжи по твой адрес , излез и го опровергай. Докажи му, че греши”.  Аз съм такъв. Но той няма да постъпи така. И това, е защото баща ми разчита на вярването си, че резултатите се броят, останалото, не е важно. И това е вярно, но отнема време докато постиженията излязат наяве. А ако искаш да бъдеш избран, хората иска да видят резултатите веднага.

Имате удивителна прилика с баща ви. Някога мислили ли сте да участвате по-категорично в политиката? Предлагали ли са ви постове?

– Аз не съм политическо животно. Знам го. Обичам държавата, аз съм упорит в работата си, мога да направя много неща, но не съм способен на публичен цинизъм, прекалено честен съм, прекалено директен. Не го казвам като нещо негативно. Има неща, за които трябва да усещаш, че ставаш, трябва да усещаш естеството на работата. Ако си политик, при много обстоятелства, не можеш да кажеш истината.Не казвам това като критика към политиците, професията им е хубава. Казвам, че това не е за мен. Различните хора са добри в различни неща. Вижте, аз не съм театрален, не мога да променям възгледите си, само за да бъда в политиката. Но пък съм част от много и различни инициативи, свързани с България. Всичко, с което според мен мога да помогна на страната ми. И ще продължавам да правя това, със сигурност.

Остава ли ви време, да се съберете цялото семейство? Пръснати сте по целия свят, не е ли трудно?

– Права сте, не се срещаме много често. Но пътуваме от време на време до Мадрид и там успяваме да се засечем. Успявали сме да се съберем заедно всички и в България няколко пъти. Понякога се събираме в Швейцария, в Лондон, успяваме някак. Но е вярно, че е трудно. Защото когато децата ти решат да изберат свой път, да градят собствена кариера, да живеят собствен живот, в друга част на света, тогава цената, която плащате заедно, е че не можете да се събирате заедно толкова често, колкото го правят другите семейства.      

През 1989 г. принц Кирил се жени за Росарио Надал. Тя няма благородно потекло, но класическата й красота и силното и излъчване я превръща в постоянно преследвана и снимана от журналистите знаменитост. Имат три деца – две дъщери и един син. Кирил и Росарио се развеждат преди пет години. Всичко приключва с финес. И двамата продължават напред.

Имаше ли нещо във възпитанието на децата ви, което да ги приближава до синята им кръв или настоявахте да водят обикновен живот, като Вас, сега?

– Не, положих усилия, за да се убедя, че растат здраво стъпили на земята. И живеят нормален живот. Возеха се в градския транспорт от най-ранна възраст. Правехме всички нормални неща заедно. Затова ги записах и във Френския лицей, който е обществено училище. Става въпрос за едно държавно училище, нищо, че се намира в Лондон. И съучениците им бяха всякакви деца. Деца на обслужващ персонал и децата на Мадона, например, това бяха съучениците им. Винаги съм държал да знаят, как се изкарва прехраната и да бъдат благодарни за това, което имат. Е да, заради семейното ни родословно дърво, те имат възможно да са част от забележителни хора, да контактуват с децата на други кралски фамилии, но децата ми въпреки това са стъпили здраво на земята.

Разкажете ми за децата Ви. Дъщеря Ви Мафалда е удивително момиче, има напълно различен път. 

– Да.

Тя иска да бъде певица, чух някои нейни изпълнения, гласът й е много характерен, много интересен.

– Благодаря Ви. Винаги съм казвал на децата си, че трябва да правят нещо, което харесват. И да се развиват на място, където няма да има кой да подрязва крилата им. И да работят упорито, това е много важно. И така, най-голямата ми дъщеря, за мое учудване, аз наистина нямах представа, аз не съм музикален, се оказа много музикална още като дете. Започна в началото сама да се обучава, да композира песни, когато беше 15-16 годишна. Написа песен, която да представи в колежа Бъркли в Щатите, който както знаете, е един от най-добрите университети за музикално образование. Завърши го и сега тя започва да развива кариерата си в Ню Йорк. Записва песни и ние вярваме в късмета й, че ще може да запише албум. Надявам, се че ще може да се издържа като музикант. Много е вълнуващо.

2015 година е печална за семейството на принц Кирил. Първородният син на Симеон Сакскобургготски почина, след като почти седем години беше в кома. Причината – тежка катастрофа.

Семейството Ви премина през една много болезнена загуба – тази на брат ви Кардам. Какво научихте за семейство си в този момент? Направи ли ви по-силни заедно?

– Да, в нашия случай става въпрос за ужасен шок. Толкова близък човек да пострада в подобна тежка катастрофа с кола. И просто осъзнаваш колко бързо животът може да се промени и как всеки един от нас утре например може да се озове в трудна ситуация. В нашия случай беше още по-трудно, брат ми беше в будна кома с години и ние живяхме с въпросите ще се възстанови ли, защото надеждата винаги е с теб и това наистина много сближава семейството. За жалост накрая нашите надежди не се сбъднаха. И брат ми почина. Минахме през тежко изпитание. И разбира се, моите родители, за тях мисля, защото трудно е, когато си негов брат, но за родителите да трябва да погребат детето си, нищо по-лошо не може да им се случи. Неговата съпруга, една невероятна жена и децата на Кардам, за тях е непоносимо трудно също.

Как виждате живота си след десет години?

– Аз не съм човек, който планира. Оставям нещата да ми се случват. Не планирам какво ще правя. По образование съм физик и интересите ми винаги са били в научната сфера, и мислех, че ще стана професор, че ще се занимавам с наука. А вижте сега какво работя. А в свободното си време все още чета научни статии и разбира се, спортът, който е моето хоби.  И така е подреден животът ми. Знаете ли, не бих се учудил, ако се върна към науката. Може да преподавам нещо, свързано с математиката или физиката. Преподавах, докато бях в университета, имам какво да дам все още, затова може би се вижда като преподавател след време.

А виждате ли се като женен мъж, отново?

– Хубав въпрос, аз съм мъж, който държи на стабилните дълги връзки. Това е в природата ми. 20 години бях омъжен. Е, не се получи, за жалост. И естественият ми инстинкт е да намеря друг човек, с когото да прекарам останалите 20 години. Дали ще се омъжа или не, аз не държа на документите, церемонията. За мен по-важно е съдържанието от формата. Но мисля, че следващата ми връзка ще бъде нещо за дълго.

Какво е сърфът за вас?

– Държа да спазвам баланс в живота. За мен това е много важно. И начинът, по който балансирам работата си, която е много напрегната, е с това, което обичам най-много – природата и спортовете на открито. Има много неща, които могат да бъдат практикувани на открито, а от дете съм запален по водните спортове. А сърфирането е много специално усещане. Ти си Океана, има адреналин, защото вълните непрекъснато се променят и те предизвикват, но усещането да си на вълната е много специално. А и нещо, което мога да правя заедно със семейството ми. Седим си на дъските с децата, идват вълните, а ние гребем, забавляваме се и е нещо, което си спомняме. Сърфът е и чудесен повод да пътуваш до необикновени места и да откриваш неподозирани неща.

В нашето предаване винаги питаме специалният ни гост „Какво е България за Вас”.

– Какъв хубав въпрос. В моят случай, България е моето потекло. Моите дядо, прадядо, баща идват оттам. Нещо като черно-бял документален филм. България е толкова много неща. Тя е природата, България има толкова красива природа. Любовта ми към спортовете на открито ме кара да чувства България особено важна. И историята, защото тя е люлката на цивилизацията. За мен тя означава много.

Много ви благодаря, чест беше да разговарям с Вас

– Удоволствието беше мое.