Идва ли захлаждане в отношенията между София и Ватикана? Този въпрос отново е актуален след като стана ясно, че Светият престол не приема българската кандидатура за посланик в лицето на Кирил Маричков - син, а заглавия в британската и италианската преса описват отношенията след отказа като сериозно влошени.

2002 година ще остане в най-новата ни история, като годината на първата папска визита в България. Тя сложи край на българската следа и даде ново начало в отношенията ни с Ватикана.

Днес над тях отново надвисва сянка. Поне според някои западни издания. Близо 20 години след като дядото на Кирил Маричков - младши представлява България в Светия престол, сега Ватикана отказва агреман за внука. Във фокуса остана роман, написан от него.

„Пътят на беглеца" описва препятствията на българин емигрант, на когото гей отношенията не са чужди.

Дали заради гей сцената - тема, която е чувствителна за Ватикана, дали заради липса на какъвто и да е дипломатически опит, дали заради италианското си гражданство, или заради съмненията на Светия престол в квалификацията му, Маричков не получава „да".

Мистерията около причините се засилва, защото по темата мълчат както от българското външно министерство, така и от папската държава. Според Маричков обаче всичко това е нелепо.

„Абсурдна е ситуацията, абсурдно е това аз да съм причината две държави да си развалят отношенията и е абсурдно това, че медиите се занимават с този въпрос, който би трябвало да бъде лесно разрешен между двете правителства без никакъв шум”, каза пред bTV Кирил Маричков – син.

Краткият му коментар не даде отговор защо той е номиниран за посланик, нито защо според него е получил отказ.

Според Соломон Паси, през чийто мандат като външен министър Папа Йоан Павел втори пристигна в България, въпросът за избора е към настоящия външен министър Николай Младенов.

„При всички случаи голямата грешка на българската дипломация, е че е издала това име на показ преди да получи агреман за него. Така не се прави”, коментира Паси.

Ролята на Ватикана в международните отношения е сериозна. Вярващите католици по света са близо 1.2 милиарда души.

„Там няма икономика, но има много силно влияние. Целия католически свят се влияе от папата и папата е човек, който би могъл да съдейства за един национален интерес по начин, по който друг политически или световен лидер трудно може да направи това”, посочи Соломон Паси.

И говорителят на Ватикана Федерико Ломбарди, и българският външен министър засега се въздържат от обяснение какво означава липсата на нова българска кандидатура.

„Винаги е тъжно, когато не бъде даден агреман на български посланик. В дипломацията основно правило, е че имената не се дискутират докато не са съгласувани между двете страни. Това трябва с още по-голяма сила да важи в отношенията между България и Ватикана, защото те са изключително специални. Особено след атентата срещу Папата през 1981 година”, каза Паси.

Дипломатическата кариера е дълъг път, а мисията във Ватикана е много високо стъпало, твърдят дипломати били на мисия там. Владимир Градев е български пратеник по времето на визитата на Йоан Павел втори у нас. Католик, доктор на философските науки. Одобрен за посланик във Ватикана през 2001 ва година .

„Светият престол е една от първите дипломатически мисии в света, създадени през 15 век тъкмо във Ватикана. Следователно посланикът във Ватикана трябва да стои достойно. Той трябва да познава ясно спецификата на Ватикана. Отношенията с Ватикана не могат да търсят тази икономическа изгода, която ние често търсим с отношения с различни държави. Ватикана е малка държава има едва 595 жители, но същевременно тя е една от световните свръх сили в дипломацията. И този, който е във Ватикана, трябва да разчита нейните кодове и послания, за да може използва българската политика Светия престол като една политическа обсерватория за това, което се случва в света”, каза Владимир Градев.

Заглавията в западната преса едва ли описват истинските отношения между София и Светия престол. Но са показателни, твърдят запознати с особеноситте и важността на градът - държава.

България няма свой дипломатически представител във Ватикана от доста месеци, но е ясно и с публичния шум, който се вдига около това отсъствие на наш посланик, че колкото дълго продължава това, толкова ще се говори за България и то не в позитивен план. А ако искаме да имаме такъв представител, час по-скоро трябва да бъде изпратен такъв посланик, смята Градев.

„Не смятам, че има някакво напрежение в отношенията между България и Ватикана, но ние олекваме”, добави Соломон Паси.

У кого е грешката? Как липсата на дипломат влияе върху двустранните ни отношения? Тези въпроси все още търсят своя отговор.