Представяте ли си как бихте гледали новини и предавания, ако не чувахте? Надежда Филипова изпитва това усещане всеки ден, когато пусне телевизора си.
„Когато гледам телевизия и има някаква дискусия, усещам, че се случва нещо интересно. Точно в този момент толкова ме е яд, че не знам за какво става дума”, разказва Надежда.
Решението е субтитри в реално време. В Щатите например субтитрите при поискване са изискване не само за телевизията, но и за кината и дори мобилните телефони, разказва Кати Ууд – майка на две глухи деца: „Мисля, че тук важната дума е „достъпност”. Така глухите хора не се чувстват изолирани. Едната ми дъщеря много обичаше да гледа телевизионни сериали със субтитри и така разви много добър усет за диалог. Сега е сценарист”.
Софтуерът, с който работят бъдещите субтитрьори е българска разработка и от години се използва в цял свят.
„Това е възможно най-трудната форма на субтитриране, защото се изисква бързината на стенограф и уменията на конферентен преводач да резюмира и компресира съдържанието, което е на екран”, обяснява гл. ас. д-р Станислав Богданов от Нов български университет.
Въпреки че според новия Закон за хората с увреждания информацията трябва да бъде предоставяна в достъпни формати, субтитрите на живо все още не са задължителни. Хората с увреден слух обаче се надяват, че след години практиката ще навлезе и у нас.
