Евакуацията на българските моряци от първо лице. Само пред bTV разказва капитанът на кораба "Царевна", който от началото на войната е блокиран на пристанището в Мариупол.

С капитан Павел Павлов ексклузивно разговаря Мария Цънцарова.

Сателитният корабен телефон е единствената връзка със света за моряците от "Царевна" и техният капитан Павел Павлов. От началото на войната живеят без интернет, без телевизия и лични телефони:

Как изглежда войната от борда на кораба?

Това е нещо много стресиращо за мирните хора и да бъдеш в тази обстановка не е много леко - да устоиш и да живееш в тази атмосфера на бойни действия.

Имаше ли моменти на пряка опасност за вас и за екипажа ви?

Такива моменти съществуват. Винаги е имало опасност. Не знаеш какво може да се случи. От къде кой гърми и от къде идват снаряди. Стреля се, чуват се звуци. Тежко е. Като цяло премина по-тежката част, сега изглежда по-спокойно.

Снимка: bTV

От началото на войната до сега моряците са имали няколко възможности за евакуация, договорени от българското правителство, но до преди два дни страхът е надделявал, разказва капитанът.

„В тези моменти евентуално имаше готовност от външно министерство. Тогава обстановката на пристанището беше крайно тежка и никой не се съгласи от екипажа по това време да участва в евакуацията. Обсъждал съм ежедневно обстановката, обаждали са се и премиерът, многократно, и хората от ситуационния център (б.р. към МВнР)“, добавя той.

Кога последно говорихте с премиера?

Днес приказвахме. Пита как се чувстваме, добре ли сме, настроението как е. Отговорихме подобаващо, че всичко е нормално. Доколкото може да е нормално в една такава обстановка.

Капитан Павлов добавя, че в деня, в който се готви евакуацията на моряците, един от тях слиза от борда преди началото на операцията.

„Един от нашите колеги реши на своя отговорност да напусне кораба самостоятелно. Явно му е дошло в повече емоцията. Направихме връзка с офиса. Предупредих за това и те казаха да изчакат до 10 часа евентуално за връзка с външно министерство, но той категорично отказа и напусна кораба самостоятелно и се придвижи по кея напред към район, където може би беше по-безопасно. Той отиде в зоната и се върна с информация, че военните са му предали, че имаме един час прозорец да се евакуират хората от борда. Екипажът взе много бързо решение – те предварително бяха решили по желание да напуснат кораба. Имаха подготовка. Много бързо се изнесоха с бяло знаме и всичкия багаж", добавя капитанът.

За бяло знаме им служи една пръчка и парче от чаршаф или калъфка, не си спомня добре капитан Павлов.

Той казва, че е имал разговор с евакуираните си колеги. Знае, че са добре. За пътуването им към България получава информация от собствениците на фирмата и ситуационния център.

Капитане, защо останахте на борда?

Защото съм капитан. Корабът е още жив, не е унищожен, не е мъртъв. Чакаме да се разчисти синия коридор, за да може да излезе кораба от него.

Животът ви не е ли по-скъп от кораба?

Всеки се страхува, но все пак имаме някакви отговорности. Тежка е капитанската шапка, както се казва.

За да научите първи най-важното, изтеглете приложението на bTV Новините за Android и iOS!

Бъдете с нас и във Facebook и Instagram!