Закон за борба с тероризма, предвиждащ мерки без ефективен и независим контрол, незаконно задържане на непридружавани деца мигранти в неадекватни условия, които ги правят уязвими, широкоразпространената дискриминация срещу ромите и нарушение на международния юридически принцип на неотблъскването. Това са някои от основните критики към България в доклада на правозащитната организация „Амнести интернешънъл“ за състоянието на правата на човека през 2016 г. (Вж. доклада и частта за България, на англ. ез.)
Част от документа е посветена на контратероризма и сигурността. Припомня се, че през юли парламентът прие бързо на първо четене нов закон за борбата с тероризма, в който понятието „терористичен акт“ е дефинирано неясно и в прекомерно широки граници. Законът предоставя възможност на президента, с одобрението на парламента, да обявява извънредно положение след терористичен акт срещу българската територия. При подобно извънредно положение властите могат да наложат обща забрана върху обществените събирания, митингите и демонстрациите без никакъв ефективен и независим контрол. Законът в допълнение предвижда мерки за контрол, които могат да бъдат приложени срещу всеки, който е заподозрян, че „подготвя или планира терористичен акт“, пише в документа.
„Амнести“ припомня и случая с Абдуллах Бююк и неговото предаване на турските власти въз основа на международна заповед за арест, издадена по искане на турските власти.
Цитирани са реакциите на адвоката на Бююк, решенията на български съдебни инстанции, че той не трябва да бъде екстрадиран, тъй като обвиненията срещу него изглеждали политически мотивирани и Турция нямало да може да му гарантира справедлив процес. Посочва се и мнението на службата на омбудсмана, че връщането на Бююк нарушава българската конституция, вътрешното законодателство и международните правни задължения на България. „Амнести“ добавя, че България е нарушила международния юридически принцип на неотблъскването.
В раздел, посветен на правата на бежанците и мигрантите, се казва, че България е запазила практиката на незаконно задържане на непридружавани деца мигранти и че в центровете за прием на бежанци има неадекватни условия за такива деца, което ги прави уязвими на сексуални посегателства, използване на дрога и трафик.
Добавя се, че в отговор на решението на Сърбия и на Унгария да увеличат мерките си за контрол, българските власти са приели подход, целящ ограничаването на броя на мигрантите и бежанците, влизащи на територията на страната. Споменава се, че тогавашният премиер Бойко Борисов е отчел, че над 25 хил. души са били върнати в Турция и Гърция в периода до август миналата година. Припомня, се че през юли бургаската окръжна прокуратура прекрати криминалното съдопроизводство във връзка със смъртта на невъоръжен афганистанец през октомври 2015 г., прострелян фатално от граничен полицай.
В раздел, посветен на дискриминацията, се казва, че социалното изключване и широкоразпространената дискриминация срещу ромите продължават. Посочва се, че правозащитни организации са изразили безпокойство относно високите нива на ксенофобия и на нетолерантност насочени срещу групи, включващи бежанци, кандидати за убежище и мигранти, които остават особено уязвими на тормоз и насилие.
Припомня се и приетият през септември от парламента закон, забраняващ носенето на ислямското було на обществени места и че той е бил част от пакет от проектозакони, насочени, както се твърди, за предотвратяване на онова, което бе охарактеризирано като радикализация. По повод на приетия закон се казва, че националната забрана би могла да има несправедливо въздействие върху жените, принадлежащи към етническите турски и мюсюлмански ромски малцинства.
