Старият Пловдив е място за среща на история и мечти – фасадите на къщите впечатляват, а стаите разказват истории от миналото. Александра Кръстева ни води в някои от най-емблематичните Възрожденски домове.
Разходката ни в Стария град на Пловдив започва от къщата на Никола Недкович – виден търговец на тъкани. Идва от Карлово, установява се в Пловдив през 60-те години на XIX век. За нуждите на фамилия Недкович е построен уникален възрожденски дом – една от знаковите къщи на територията на Стария град.
Вътре ни посреща портретът на Недкович и съпругата му Харикля. Той е бил русофил и вкарва във фамилното си окончанието „ич”. Бил е изключителен деец в борбата за църковна независимост – патриот в най-чистия смисъл на думата.
През 1847 г. е построена къщата, която е днешният Етнографски музей. Пострена е за нуждите на богата фамилия Аргир Куюмджиюглу – търговец, абаджия, в последствие се занимава търговия на тютюн, розово масло.
Драматична е съдбата на този дом, защото в края на XIX в. е бил девически пансион, шапкарска фабрика и за щастие през 1938 г. става общинска собственост. След дълга събирателска дейност, от 1962 г. се помещава Регионалният етнографски музей.
Колекцията на етнографския музей разполага с изключително богата колекция – градско облекло, носии, старинни музикални инструменти, експонати, свързани с грънчарството, медникарството.
Следваща е къщата на Степан Хиндлян. Той е един много известен търговец и чифликчия. Той е ангажирал двама изключително талантливи чирпански майстори-художници Мока и Маврудий, които повече от година оформят къщата в декоративен аспект както като фасада, така и в интериор.
Историята разказва, че през мраморна чешма в хола е циркулирала розова вода, давайки един прекрасен аромат на рози.
Разходката ни в Стария град на Пловдив няма как да не завърши с една от най-важните къщи тук, а именно къщата на Начо Културата – човекът, превърнал Стария град в това, което е. Днес тя е къща-музей и галерия.
Начо Културата е емблематична личност за Пловдив и за България, защото ние всички всъщност дължим съществуването на Стария град във вида, в който е в момента, на неговите усилия и неговата дейност. Бил е „кмет” условно казано на Стария град – така са го наричали около 30 години, като през това време благодарение на неговите усилия в Стария град се реставрират около 100 къщи и паметници на културата, включително и Античния театър, като те не само се реставрират и реновират, ами се превръщат в средища за срещи на хора от различните гилдии.
Тази къща не е просто сграда – тя е институция, защото тук е преминал целият артистичен, интелектуален елит на България.
