Т. нар. "домова книга", която политиците толкова често споменават по повод селекцията, измежду която президентът избира служебен премиер, е реална и съществува, като е задължителна за всеки жилищен блок или кооперация.
Според закона в нея се вписват имената на живеещите и собствениците на апартаментите, а отговорност за домовата книга носи домоуправителят.
В нея може да пише, че във въпросния апартамент живее куче, защото собственикът трябва да плаща такса на входа и за кучето.
Домовата книга е фабрично производство и се продава в книжарниците за четиридесет лева. Политиците просто си я харесаха като понятие и започнаха да я използват преносно.
„Да речем в България има определен кръг, който има управителен съвет, в случая за мен управителният съвет донякъде се явява Народното събрание“, казва инж. Оник Пилибосян, домоуправител в София.
Домовата книга не е измислена от днешните политици. Нея я е имало още през социализма.
„Навремето тези книги подлежаха на проверка в МВР, периодически те идваха, проверяваха ги, казваха ако има някакви изменения и допълнения или проблеми, и се подписваха, че е проверена на еди коя си дата от МВР, еди кой си сержант и т.н.“, разказва Пилибосян.