Решението на съда на ЕС по делото „Коман“ определя нещо логично и закономерно, което можеше да се предвиди и преди изричното произнасяне на съда – че ако има законно сключен граждански брак между лица от един и същи пол в една държава членка на Съюза, всички останали държави членки са обвързани за целите на свободното движение на гражданите на ЕС да признаят този брак за действителен. Това коментира в предаването „Лице в лице“ по bTV преподавателят по право на Европейския съюз в Софийския университет Христо Христев.
Това означава, че държавните членки трябва гарантират на гражданите на Съюза влизане и пребиваване на тяхна територия, достъп до труд или различни форми на самостоятелна икономическа дейност при същите условия, както собствените граждани, достъп до здравеопазване, социално осигуряване и всички основни права на гражданския оборот. Основно това ще важи гражданите на другите държави членки, но в определени случаи – и за техните собствени граждани, каза Христев.
От тук нататък казусът може да се развие по различен начин, посочи той.
В отговор на въпрос гостът каза, че такива двойки няма да придобият правото да осиновяват деца у нас. Ако те имат осиновени деца в Белгия, например, които се водят техни, това означава, че не можем да отричаме тези последици от семейното отношение, признато в друга държава, обясни той.
Съдът много ясно казва, че правото не задължава държавите членки да уредят брак между лица от един и същи пол, но ги задължава, ако друга държава е предвидила това и такъв брак е сключен, те да го приемат като изграден в правото факт, каза Христев.
Гостът посочи, че правната форма на семейното отношение и осиновяването са различни проблематики. Ако има осиновяване от един от двамата съпрузи, юридическа пречка да бъде признато това осиновяване в България не виждам. Ако има осиновяване от двамата съпрузи, нещата биха могли да се тълкуват по различен начин. Моето лично разбиране е, че ако британското или което и да е друго право е допуснало такова осиновяване, няма как ние да откажем признаването на ефекта от това осиновяване.
Запитан дали ще се наложи промяна на законодателството ни, гостът отговори, че за него здравият разум изисква да се намери някаква хуманна, европейска, нормална формула на този въпрос. От една страна правото на ЕС не налага признаването на еднополови бракове. Но както съдът на ЕС правилно напомня, има един друг съд – в Страсбург, който вече в две последователни дела – срещу Италия, определи, че ако държавите не са длъжни да уредят брака между лица от един и същ пол, те са длъжни по силата на конвенцията (по правата на човека, бел. ред.) да уредят форма на семейно отношение. И липсата на такава форма е нарушение на чл. 8 на конвенцията.
Вижте целия разговор във видеото:
