Материалът е копродукция на bTV и Националния институт по метеорология и хидрология.

Екстремно високите температури според Световната метеорологична организация често се проявяват под формата на интензивни горещи вълни или продължителни периоди на горещина, а в крайбрежните райони и на висока влажност, които натоварват човешкия организъм.

Това, което се счита за гореща вълна, зависи от местните климатични условия и от това доколко хората, инфраструктурата и екосистемите са подготвени за тях.

Например температури над 30°C са допринесли за най-тежката регистрирана гореща вълна в северни страни като: Норвегия, Швеция и Финландия през 2025 г., докато дневни температури от 31–33°C са обичайни през цялата година в тропически места като Куала Лумпур, Малайзия. Затова горещите вълни обикновено се определят чрез местни прагове, а не чрез една глобална температурна стойност.

Горещата вълна не е просто поредица от горещи дни. Определяща характеристика е натрупването на прекомерна топлина в продължение на последователни дни и нощи.

При нормални условия по-хладните нощи позволяват на хората, сградите и околната среда да отделят топлината, натрупана през деня. Когато нощите остават необичайно топли, този процес на възстановяване се нарушава и по-малка част от натрупаната топлина се разсейва.

С усилването на горещините нараства натискът върху енергийните и транспортните системи, растителността изсъхва, рискът от горски пожари се увеличава, а земеделските култури, растенията и животинските видове са подложени на все по-голям стрес.

Градските райони са изложени на допълнителен риск от прегряване. Сградите, пътищата и другата инфраструктура поглъщат и задържат топлина, създавайки явлението, известно като ефект на градския топлинен остров, което може значително да повиши температурите в сравнение с околните незастроени райони.

Според Световната здравна организация горещината може да повлияе на здравето чрез множество преки и косвени механизми.
Сред съветите за горещо време са:

  • да се прекарват поне 2 - 3 часа в климатизирано помещение
  • бебешката количка не се покрива със сух плат, така се затопля вътре. За да се охлади е важно редовно да се навлажнява с тънка кърпа
  • жилището се охлажда най-добре с климатик на 27 градуса, в комбиниция с вентилатор
  • да не се подценява рискът от удавяне. Особено коварна е студената вода
  • не се оставят хора и животни в автомобили дори и да е за съвсем кратко
  • да се пие вода и да се охлажда тялото с вода

В България през този летен сезон не изпитахме неудобството на екстремните температури, както това се случи в Европа.

През юни и юли температурите у нас бяха близки до нормите и не бяха регистрирани обичайните за лятото в България периоди с много високи температури.

Едва през август – от 2 до 8 август и 11-12 август имахме температури над 35°C , без да достигнем 40°C . Това беше първата гореща вълна.

Настоящият период е вторият през месеца с температури над 35°C . Вчера във Велико Търново температурата достигна 39.6°C , най-високата температура от началото на това лято и това оформи втората гореща вълна у нас.

В 12 дни от този месец (до днес - 22.08, вкл.) от НИМХ са издадени предупредителни кодове за опасно горещо време – жълт и оранжев.

Сухото и горещо време предполага и повишен риск от пожари, което ни подсказва че трябва да бъдем много бдителни и спазващи насоките на отговорните институции.

Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase

Последвайте btvnovinite.bg във VIBER

Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM

Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK

Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK

Изберете bTV Новините като ваш любим източник в Google