Младата изследователка на прилепи Антония Хубанчева има ново приключение за споделяне - прекарала е 6 месеца в джунглите на Латинска Америка, за да снима научно-популярен филм за дивия ритъм на Карибите. По време на тази експедиция екип на телевизионният канал Нешънъл Джиографик (National Geographic) й предлага да заснеме документален филм за нея.
Ако не знаете къде се намира държавата Гвияна - е, някъде в Латинска Америка до Бразилия и Венецуела. Там цели 6 месеца в дълбоката джунгла живее Антония Хубанчева. Младото момиче е научен изследовател и се занимава с прилепи. Това лято тя обикаля почти всички Карибски острови, Тринидат и Тобаго, Света Лучия, Хаити, Доминиканската република, Куба и Курасао.
“Това, което правехме беше смесено между наука, научно-популярен филм и чисто приключение, като моята роля в тази експедиция беше да бъда учен, научен консултант и оператор. И в един момент се озовах с едни огромни гигантски тежки камери, които носиш през джунглата, през блатата, снимаш през джунглата фламинго. И в един момент не можех да отговоря на въпроса къде съм и какво правя”, споделя Антония.
Тя разказва, че са пътували с голям международен екип, сърцето на което била голяма държавна германска телевизия. Снимките са били за няколко проекта, а основният - свързан с дивия ритъм на Карибите. Научно-популярен филм, в който се разказва за дивия живот и дивата природа на Карибските острови.
Докато работят по този проект, екип на Нешънъл Джиографик й предлага да направят филм за нейната работа. Тя обаче отказва, защото в момента учи доктурантура към БАН. Снимките на филма биха й отнели много време.
„Това не разбрах как стана, просто беше факт, в един момент казаха ще снимаме филм за тебе от Нешънъл Джиографик много те харесаха - ама не може ли да кажеш, че се занимаваш с крокодили, какви са тея прилепи сега и аз казах, „да бе може и руса да ме направите ама аз се занимавам с прилепи, от там ми идва страстта и енергията”, коментира още изледователката.
Често в процеса на работа Антония рискува живота си. Екзотичните болести и опасни животни са само малка част от приключенията по пътя на изследователската работа. Рисковете обаче се превръщат в щури преживявания.
Едно от тях е моментът когато тя е паднала в река с пирани или пък когато откраднала кану от едно друго индианско племе. „Настъпих една от най-отровните змии в света и го разбрах чак след като тя си тръгваше едвам едвам в паника. Но мисля, че едно от най-странните неща, които ми се случи, че както си вървях по един вълшебен кубински плаж - от едната страна тихото карибско море, и аз без да искам настъпих крокодил с голите си и боси крака. И на всичкото отгоре както вървях и търсих останалите от екипа просто чух едно щракване, погледнах в краката си един ужасен, потресен крокодил, който просто не знае какво да направи. В следващия момент мисля, че по описанието на моите колеги гледали отстрани аз съм направила един от най-красивите и атлетични скокове в моя живот”, споделя тя.
Антония казва, че не се страхува от опасностите, с които се сблъсква по време на експедиция. В трудни моменти обаче не пропуска да се обади на своята баба.
„Липсата на интернет е трудна. Това да нямаш никаква връзка с близките си е депресиращо. Понякога имаш нужда от подкрепа или да кажеш на някой колко много го обичаш. Нашите баби и дядовци, които още не използват интернет или поне го правят рядко, с тях нямаш толкова възможност да си говориш. Бабите са вълшебно нещо, което оценяваш, когато са далеч и когато ги нямаш. И аз си спомням, че когато бях в Куба, тогава аз бях много болна, много ми беше трудно, работата ми беше станала почти нетърпима, целия свят ми тежеше и тогава ужасно много исках да чуя баба. И просто й звъннах от телефона за 9 лева на минута, за да й кажа колко е красива Куба и колко много цветя има, а тя много обича цветя. Тя толкова се зарадва, че започна да ми разказва за това как доматите ги е насадила, обрала вишните и 3 минути изреждаше какво е прекопала,нямаше друго нещо, което да ме успокои толкова, колкото да знам, че доматите на баба зреят”.
Когато се върне в България носи куп сувенири. Този път подаръци от индианското племе Макуши.
Антония има свой тефтер, в който описва всички свои преживявания и казва, че някой ден, когато й остане свободно време от приключения ще ги опише в книга. А сега очаква с нетърпение да стане доктор Хубанчева.
„Всичко, което искам на този свят е да правя наука - искам да променя света и да вдъхновя хората. Колкото и да е странно след всички тези места по света, институти, в които работих аз избрах да започна докторантура в Българската академия на науките. Осъзнавам, че на някои хора може да им звучи абсурдно, но аз искам да им покажа, че в България човек може да се занимава с това, което обича стига да е достатъчно упорит. Тук може да се прави качествена, красива, вдъхновяваща наука”, коментира тя.
