Пенсионер от пловдивското село Избегли възнамерява да дари половината си пенсия на вдовицата Корнелия Петкова.

Дядо Богдан живее бедно, но сърцето му не може да остане несъпричастно към чуждата трагедия. Възрастният мъж от село Избегли е решен да дари част от пенсията си на трите сирачета, чийто баща беше убит от пиян шофьор на 18 ноември. Самият дядо Богдан е отгледал 7 деца:

„Сега като взема пенсията и някой друг лев имам скатани - ще дам на женичката да си посрещне Коледа с децата, защото нали казват, че Коледата е нещо, което носи щастие… То няма кой знае какво щастие да им донеса на тези деца, до стотина лева, но това ми е възможността, нямам повече... Това е едно нещастие с тази женичка, която нито го е искала, нито пък някой нарочно го е направил. Разбирате ли, затова миналата вечер, като го видях така по телевизията: без работа жената, три деца, а аз знам как се гледат в днешно време децата при този недоимък, така че...".

Дядо Богдан живее скромно и разчита на градинката си, за да не гладува. Пенсията му е 200 лв., а лекарствата му струват 80 лв.

Любими другари са котето Маша и двете кучета, които зорко пазят имота накрая на селото.

71-годишният мъж е бил професионален шофьор цели 52 години. Извършвал е рейсове и в чужбина. За 5 десетилетия на пътя дядо Богдан е видал всякакви хора и ситуации:

„Най-страшното нещо е отношението на лошите хора. И в Сирия съм бил, и в Турция, почти в половината Турция съм стоял по 15 дни, там лошо не съм видял. Но, както във всяка страна, има си хора, които правят мръсни работи, правят атентати, метежи... Имал съм и такъв случай. Оставя куфара в рейса и слиза. Вика:" Ще ви чакам там."

Най-приятното занимание за пенсионера днес е да нагледа двора и животинките си - вчера котката Маша уловила голям плъх в кокошарника. Дядо Богдан знае, че трябва да се прави добро. Особено за три деца, останали без баща преди Коледа.

Хората, които са съпричастни към трагедията на всеки един, са точно хора, които отделят от залъка си, каза през сълзи Корнелия, след като разбра за намерението на възрастния човек.

„Това е абсолютно изстрадано и от сърце, и точно затова аз с чисто сърце отварям и приемам всеки жест на милосърдие в случая. Този дядо даде отговор на абсолютно всички въпроси, които ми задавахте. Той ви отговори с две прости изречения, надявам се да са го разбрали и тези, които ме оклеветиха и ме очерниха. Страшно съм развълнувана, това е изключително мил жест, защото аз съм сигурна и знам, че хората, които помагат на пострадали и на нуждаещи се, са точно такива, които отделят от залъка си. Те не са хора имащи, можещи и не дават своя излишък, а напротив – те просто споделят своя залък с този, който има нужда в момента".