Все още нито една бюлетина не е влязла в урните, но сякаш от месеци около нас се говори, че „партия X е първа политическа сила“, „партия Y ще обере протестния вот“ или че „въпреки всичките си усилия, партия Z ще остане извън Народното събрание“. Критикуването на социологическите проучвания у нас е национален спорт, но, когато наближат изборите, всички ги следим с голям интерес.

Проценти, инфографики и диаграми рисуват картината на бъдещата политическа конфигурация, като различните прогнози понякога имат толкова малко общо помежду си, че изглеждат като направени в различни държави. Лъжат ли ни авторите им… или просто толкова си могат? Или пък може би ние сме в грешка, когато очакваме комплексните социално-политически процеси да бъдат обяснени с няколко красиви графики…

И при трите хипотези остава главният въпрос – можем ли да вярваме на социологията и защо резултатите в изборния ден продължават да ни изненадват?

В историята има много примери за неуспешни социологически проучвания. Защо Америка, а пък и цял свят, беше толкова изненадана, когато  Доналд Тръмп спечели президентските избори през 2016 г., въпреки негативните прогнози и увереността на социолози, че Хилъри Клинтън ще влезе с лекота в Белия дом? Социолози останаха засрамени и след Брекзит, когато обществената про-Брекзит нагласа не беше адекватно отчетена в прогнозите преди референдума.

Умора, отчаяние или недоверие са думите, които описват реакцията на българина, когато пред екрана му се появи поредната предизборна статистика? Социологът Добромир Живков от „Маркет линкс“ коментира пред bTV, че реалността не винаги е перфектна и множество фактори се отразяват върху достоверността на социологическите проучвания.

Преди всичко сме хора

Науката на социологията все още не може да измери едно: променливата човешка природа и множеството фактори, които карат хората да менят мнението си. „В края на краищата, ние питаме за намерението на хората, но, естествено, има ситуации, в които по-малко или повече това мнение се променя”, коментира Живков.

Емоционални предизборни кампании и събития, които провокират широк отзвук, са само едни от примерите защо гласоподавателите биха размислили в последния момент. Интересен е феноменът на социално-желателните отговори: „Някои респонденти в определени ситуации не искат да декларират реалния си избор, просто защото те смятат, че в обществото дадената политическа сила се приема като една или друга.”

За социолога Добромир Живков това е вид конформизъм у гласоподавателите, който също може да бъде диктуван от това, което виждат на екрана. Някои граждани предпочитат да гласуват за сигурен победител. В други случаи, когато има малко разстояние между дадени партии, те могат да бъдат мобилизирани да гласуват за по-малка политическа сила, за да стопят разликата. Освен всичко това, все още никой не е успял надеждно да измери електоралните нагласи на сънародниците ни зад граница и, при голяма мобилизация, това става фактор.

Заради всички тези обстоятелства социологическите прогнози могат да бъдат подвеждащи. Това се превръща в проблем и при най-добри намерения, а не само когато проучванията са с пиар насоченост, манипулирани или чисто и просто изфабрикувани.

Внимание, лъжат ви

Кои са „червените флагове“, които разкриват, че едно проучване не е достоверно? „Моята препоръка е, когато се видят данни, да се провери агенцията, да се провери нейната история – публикувала ли е друг път, кой представя резултатите, имат ли сайт”, съветва Добромир Живков.

Даже и проучването да е издържало тази първа проверка, това не е достатъчно, за да се загледаме в бомбастичните графики с проценти по тях – нека първо видим дребния шрифт. Социологът отбелязва, че при проучвания, свързани с национални изборни нагласи извадката трябва да включва между 1000 и 1500 души, за да можем да говорим за надеждни резултати.

Даже и да сме събрали толкова хора, от голяма важност е как ги питаме за нещата, които искаме да знаем. Експертът припомня, че изборът на метод също влияе в резултатите. Например, ако запитването е направено чрез интернет, по-малко пенсионери биха участвали, а ако е направено по стационарен телефон – по-малко младежи. Това изкривява представителността на резултатите.

От изключителна важност е и предоставеният анализ, „за да се минимизира възможността да се формулират някакви хипотези, които не съответстват на представените резултати.”

Агенциите трупат репутация през годините и това ги прави по-малко податливи на поръчкови прогнози, подчертава Добромир Живков.

Проверката е висша форма на доверие

Добромир Живков сравнява разчитането на данните от социологическите проучвания със сърфирането в интернет: „Това е в ръцете на критичното отношение и критичната оценка на българските граждани, които четат може би дори ежедневно данни по време на предизборната кампания.”

След броени дни гласоподавателят ще валидира прогнозите на едни и ще направи за посмешище стройните анализи на други. Това се случва вече 31 години и далеч не е само защото някой се опитва да подлъже хората. При всяко положение, обаче, трябва да гласуваме за личности и политики, а не за „оня, дето води“ или „другия, дето ще го обърне“ според нечия прогноза.