Късометражният анимационен филм "Сляпата Вайша" на Теодор Ушев, Георги Господинов и Никола Груев–Котарашки стигна до номинация за наградите "Оскар". В поредицата "Красив ум" Вяра Деянова ни срещна с аниматора Теодор Ушев, който няколко дни по-късно стана първият българин, номиниран официално за Оскар.
Преди седмица той каза, че не се вълнува толкова много от това дали ще бъде сред финалните пет номинирани и за него статуетката Оскар няма особено голямо значение. Дали това е така обаче, когато стана ясна неговата категорична номинация?
В появата на късометражния анимационен филм "Сляпата Вайша" важна роля имат още двама българи - писателят Георги Господинов, написал едноименния разказ, и музикантът Никола Груев - Котарашки, автор на музиката. Как трима българи стигнаха до „Кодак тиатър” в един проект, продуциран от Канада?
Теодор Ушев сподели, че е мислел, че е подготвен, но се оказало, че не е:
„В момента, в който обявиха името на филма, имам тотална загуба на съзнание, сигурно съм припаднал, защото ми се губят след това всички останали номинации. Когато ми се просветли малко започнах да плача, след това да се смея, след това пак да плача, беше някакъв шок, всички емоции ми се стовариха наведнъж”.
Режисьорът беше категоричен, че няма да мисли за реч, това е неговият стил и винаги, когато получи награда, импровизира.
Винаги съм казвал, че съм канадски режисьор, защото станах режисьор в Канада. Преди това бях графичен дизайнер, обяснява Тео.
„Всичко, което съм научил се е случило в Монреал с помощта на страшно много хора, които ми помагаха през всички тези 18 години в националния филмов борд … Иначе, нима има някакво съмнение, че съм българин, продължавам да държа всякакви контакти, родителите ми са там, продължавам да се интересувам от новините, чета почти всеки ден български вестници. Обичам да чета български книги и да слушам българска музика. Така се намерихме с Георги Господинов и с Котарашки. С Георги Господинов станахме приятели, защото аз наистина много харесвам неговите книги, както и с Котарашки, защото много харесвам неговата музика”.
Георги Господинов – писателят, който ни показа, че талантът не се нуждае от оправдания за това къде се е родил. Превеждан и признат в цял свят, авторът на „Сляпата Вайша” срещнал Тео и така решили думите да станат анимационни:
„Вайша стигна много далеч. Тя тръгна от един разказ преди може би 15 години, от първата книга с разкази и други истории и вече е там, където аз не съм, стигна по-далеч от мен”, каза писателят.
Той добави, че срещата с Тео Ушев е много щастлива среща за него. Той го е намерил, а повод е станал романът „Физика на тъгата”.
Господинов каза, че радостта и добронамереността на много хора към филма е нещо, което го е изненадало приятно.
„Сляпата Вайша” е един изключително некомерсиален продукт, много различен от другите четири. Но дали това означава, че светът тръгва в някаква друга посока –уморен от лесното, от лесносмилаемото – според Господинов – да.
„Сигурен съм, че рано или късно светът ще тръгне в тази посока, може би тръгва вече. Сляпата Вайша всъщност се оказа доста актуална история, защото е история за тревожния човек днес, за цялото усещане за безнадеждност днес, човекът, който се опитва да търси изход в миналото или в бъдещето обаче и там вижда съсипни. Тази история е от една страна много човешка и лична, но от друга страна е история за тревожността на света. Затова още повече се радвам, че филмът, който Теодор направи беше оценен и от Академията”.
За да има душа краткият филм, се появил и третият – Котарашки, по лична карта Никола Груев. По образование архитект, самоук музикант, чиито парчета звучат из цяла Европа, въпреки че са дълбоко некомерсиални. Почти не дава интервюта, предпочита да говори на когото трябва с музиката си.
Чел е „Сляпата Вайша” много преди този проект:
„С Георги Господинов не се познаваме лично, но може би е единственият български автор, който съм чел от А до Я”, заяви Котарашки.
По отношение на музиката, която прави, казва, че тя не се пуска в България и не знае защо.
„В Западна Европа се върти по радиостанции, влизал съм в класации в чужбина, в България това не се е случвало. Котарашки е просто псевдоним, няма някаква интересна история зад това, но звучи добре”.
Дори номинацията на филма е достатъчно признание и голям успех за България, категоричен е музикантът.
