Историята на 6 май като празник на българската войска има своя дълъг път. През 1988 г. – 10 години след Освобождението, военният министър полк. Сава Муткуров взима решение да определи единен празник за всички роти и дружини.
Избира две дати – 7 и 8 ноември. Успоредно с тези две дати през 80-те години набира популярност и Денят на кавалерите на военния орден за храброст – 17 април.
С встъпването на трона на цар Фердинанд датата е променена и празникът започва да се отбелязва на 23 април - Гергьовден по стар стил. Следващият повратен момент в историята на празника е 1916 г., когато настъпва смяната на календара.
„Тази смяна води до промяна на датите и на двата поразника. Денят на победите от 15 ноември се сменя на 27 ноември, а Денят на кавалерите се променя от 23 април на 6 май. Ако 6 май е една дата, която остава да свети ярко, то датата 27 ноември е помрачена само три години по-късно, когато вероятно неслучайно България е принудена да подпише Ньойския мирен договор“, разказа Деяна Костова, зам.-директор на Националния военноисторически музей.
Именно заради това остава само една дата - 6 май. От 1934 г. празникът се отбелязва пред храм-паметника „Александър Невски“. Едни от най - впечатляващите паради са през 1936 и 1937 г.
След края на Втората световна война се стига до пореден обрат в историята на празника. За негови дати са избрани 9 септември, а по-късно и 23 септември – Денят на Септемврийското въстание.
До демократичните промени през 1991 г. е взето решение за празник на армията да бъде избрана нова дата, която е 23 август – Денят на Шипченската епопея.
„От 1993 г., пак със заповед на военния министър, е взето решение празникът да се отбелязва отново на 6 май. Тогава е проведен и първият съвременен парад, като по улиците на София шестват само армейски блокове. Парадът такъв какъвто го познаваме днес, със силите и техниката на сухопътни войски и на военновъздушните сили, се провежда за пръв път от 2001 г.“, разказа Деяна Костова.
