Юристи предупреждават, че достъпът до обществена информация е застрашен. Експерти в сектора алармират, че с последните промени, законът, който е гарант за прозрачността на институциите, е на практика обезсилен.

За последните три години жалбите срещу институции, отказали достъп до информация се е увеличил три пъти – от 200 през 2016 г. до над 600 през миналата година. Най-често информация се търси от граждани (47%), журналисти (30%) и неправителствени организации (18%).

Порожанов депозира молба до КПКОНПИ да публикува цялата му декларация

Органите на местното самоуправление са институциите, от които се изисква най много информация - над 50 на сто от заявленията. Следват ги министерствата, които надхвърлят 20% от заявленията. Едва около 6% са исканията за информация от съдебната власт.

Комисията по антикорупция е сред институциите, които през 2018 г. често са отказвали достъп до информация. Административният съд в София е отменил 5 от общо 6 заявления към КОНПИ. Решенията по две от делата са потвърдени от Въховния съд. За останлите 3 предстои произнасяне също на втора инстанция, сочи справката на неправителствената "Програма достъп до информация". От антикорупционната комисия твърдят друго.

През 2017 г. и 2018 г. при 31 подадени заявления за достъп са постановени общо 6 отказа. Към 4 юни 2019 г. с окончателно решение е отменен само един. Симона Велева сподели, че това противоречи на вътрешната логика на правото на достъп до информация, както е гарантирано в конституцията.

Новият министър на правосъдието се гордее със законодателната си дейност

Адв. Александър Кашъмов е убеден, че с тази промяна, законът, който гарантира прозрачността на институциите на практика се осакатява. „Например, един гражданин, който иска копие от документ на общината в Силистра и гражданин, който иска такъв документ могат да имат противоположни решения. В един случай да се отмени отказът, в другия да се отхвърли жалбата. Тези граждани не могат да поставят въпроса пред ВАС”, коментира той.

Бившият председател на правната комисия и настоящ правосъден министър Данаил Кирилов, както и вносителят на поправката Христиан Митев от Обединени патриоти запазиха мълчание по темата. Само преди дни доклад на ЕК констатира, че България не се бори ефективно с прането на пари и с корупцията.