Тя е жената, получила лично посветено на нея стихотворение от Джани Родари. Снимала Гор Видал, Рей Чарлз, Париж, отразен във витрините му. Тя е Биляна Станилова, един от най авторитетните фотографи на националната телевизия. Животът й е поредица от необикновени кадри.
Джани Родари, Гор Видал, Тина Търнър, Бил Клинтън. Това са само част от хората на Биляна Станилова . Хората, снимани от нея, когато идвали в България. Биляна е фотограф в националната телевизия с дълъг стаж и истории, които не биха се побрали само в една книга.
Интервю на Вяра Деянова
Колко години сте зад обектива?
Много години, то май аз много не обичам да говоря за годините си, това е, че всички това го знаят, но много години
Кога се влюбихте, защото това е любов, нали?
Аз бях актриса в куклен театър и какво стана, не можах... много бях чувствителна, не можах да се справя с вътрешното напрежение, ако така може да се каже, защото там имаше много мастити, много фантастични актриси, актьори.
И в един момент една моя приятелка каза: ‘’Аз следвам журналистика’’. Понеже вкъщи имаме журналисти, журналист известен и викам ‘’я, фотожурналистика, то е любопитно’’
Влязах, записах се да уча и като тръгнах да снима по сцената и викам ‘’Ето, това е моето призвание’’. Не съм казала призвание, толкова сложна дума не съм употребила в мисълта си, но просто реших, че хем съм на сцената, хем пък аз върша нещо и се вижда.
И като видях, че страшно харесват снимките ми, се оказа, че имам някакъв усет. И така, с течение на времето, се оказа, че нещата тръгнаха прекрасно. За тези, които гледаха снимките, аз винаги съм била без така самочувствието на велика фотографка и до ден днешен. Но виждам, че ги харесват снимките.
Докато при мен някой път се случва от първия път. От първия миг се случва. Имала съм случаи в зала, в центъра на зала – играе се балет Марта Греъм, страхотен балет беше. Едно черно-бяло осветление , те са в един черни трика..страхотно. Аз съм зрител, но съм си с чантата и обективът е огромен, който е...няма фокус при него. Ако мръднеш в тая тъмница и е свършено. Но не можах да издържа. Станах, просто станах. Щракнах в центъра на залата и се оказа, че получих една от най-добрите ми снимки на балета.
Снимали сте много големи личности, хора до които световни фотографи трудно могат да се доближат. Ще ви разходя из тях. Да започнем с Джани Родари.
-Да. Имам стихотворение. Той като видя снимката, много я хареса.
Къде го срещнахте? Къде го снимахте?
Имаше срещи на писателите тук в България беше... Много приятно, много любопитно за нас, фотографите. Сега как бяха уредени тия срещи – това мен не ме интересува. Но направих снимка на Сър Йоан, Джани Родари, Пърси Сноу , Гор Видал... много, много. Просто имена – звезди. И им занесох снимките. Тогава Джани Родари ми направи, написа едно стихотворение. Имам посветено стихотворение. Имам автограф от Уилям Сър Йоан, който пък също ми е написал някакви такива прекрасни думи.
Гор Видал също сте снимала.
Гор Видал – да. Той беше точно, точно с много скрита енергия, с много присъствие, с много тежко излъчване. Нещо от тоя род. Гордо излъчване. С тъмни очила ходеше ама някой път ги махаше и той пожела също да ми напише нещо.
Видя си снимката и я хареса?
Да, да. И си я взе, разбира се.
Снимала сте Бил Клинтън тук в България, това беше и ще остане едно от историческите посещения. Как се случи това посещение за отразяващите го фотографи? Каква беше Вашата лична случка тогава?
Аз съм един обикновен, редови, телевизионен фотограф. Моят обектив е така, за малко разстояние, и те (фотографите – б.р.) са в кошара зад цялата публика, която посреща Клинтън. Абсурдно е. А аз ще снимам цялото НС барабар с църквата и тогава някъде ще бъде Клинтън.
Един репортер трябва да знае как да се пласира в пространството и как да си свърши работата, най-вече, то това е основното. Как ще го направиш вече е въпрос на собствено виждане.
Успях аз да отида, точно под трибуната отидох. Може би не изглеждах чак толкова репортерски. И успях! Пробутах се. Промуших се. Не се виждаше апарат. Публика – те и там бяха с пропуски. Успях и застанах: пред мен един кордон от хора, чак пък толкова не исках да се бутам съвсем под подиума. Аз трябваше да бъда зад един хубав на вид присъстващ. Аз започнах да си правя апарата, да се оглеждам... Пред мен се обръща един с шлифер. И тогава ми казаха „Ама това е от охраната на Бил Клинтън”. Не ми говори, а само сочи – „Не, това не”. Толкоз.
Наснимах си аз нещата, естествено. Той беше с една колежка.
Пяха химна, говореха, всичкото това нещо наснимах. Представих си, че после ще бъда голям гмеж на излизане и го потупах по рамото. Аз не очаквах тая реакция, такава изумена реакция щяха да паднат. Той се обърна и аз му казах – „Бай”. Фръцнах се и си отидох.
Не можах да видя по- нататък какво е станало, но чух смях зад гърба си от хората. Ама как така ще ми казва той не, че няма да снимам?! Как така бе?! Ами аз съм си вкъщи!
Кои са Secret Service?
Ама какво ме интересува мене, аз съм си вкъщи. Точно. Той ще ми казва.. Набръчкан, строг. „Довиждане. Аз си свърших работата”.
Освен интересни личности Биляна Станилова снима Париж. В отражението на витрините.
Всички знаем Париж и който не е стъпил и той е наясно какво е Париж. Защото той е такава притегателна сила, че всичко това, което е така по-забележително, всички го знаем. А Париж, все пак е една безкрайна витрина. И всичко това, което се отразяваше на витрините пред стъклата: кой минава, как се е отразило във витрината и това ми дойде на акъла.
Примерно снимала съм операта през отражение на витрина. То я има в хиляди кадри, в милиони кадри я има операта.
Аз се сетих, че мога да покажа Париж като отразен във витрините .
Какво си мечтаете да снимате сега?
Моята мечта е да отида в Антарктида. Това ми е мечтата, но мисля, че имам... много е скъпо.
Най-скъпото приятелство и най-голямото предизвикателство за Биляна остава това с фотоапарата й.
Бихте ли си сменила професията?
Не, никога. Това е най-хубавото нещо, което мога да си помисля като професия. Няма по-интересна професия от моята. Не, няма наистина! Аз не го казвам, защото сега говорим и ще трябва да кажа нещо. Просто няма. По-интересна професия от моята няма. Каквото си представите, каквото можете да си представите.
Сега например аз наснимала Търновската конституция на репродукционна маса. Като се почне от репродукция, история, документи. Преминала съм през абсолютно всичко, което може да бъде интересно от време на лентовата фотография, когато нямаше такъв интерес към фотографията.
Всичко възможно интересно като личност, събития... Е , сега „всичко” е смело казано, но което съм се докоснала е винаги страшно интересно.
Това е една история, която продължава. За любовта между една необикновена дама, фотоапарата и късмета да снима най-интересните места и хора.
