Изпитания, драматични събития, отнели човешки животи, преобърнати съдби и въпроси, чиито отговори още търсим - всичко това беляза 2021 г.

Снимка: bTV

На 9 юни, 45 минути след полунощ, МиГ-29, управляван от майор Валентин Терзиев, изчезва от радарите по време на военно учение. Пилотът, изпълняващ сложна маневра по поразяване на светеща мишена, загива при разбиването на самолета в Черно море. Започва безпрецедентна издирвателна операция, като се работи по версиите за техническа неизправност и пилотска грешка. Дни по-късно от 70 метра дълбочина в района на Шабла е извадена черната кутия.

Снимка: bTV

"За какво ще ни даде информация Черната кутия – параметрите на полета, скорост, режима на работа на двигателите, траектория и височина, лостовете и ръчките на самолета, били ли са изправни, какви маневри е предприел пилотът, ако е предприел такива", обясни тогава служебният министър на отбраната в периода май - декември 2021 г. Георги Панайотов.

Снимка: bTV

По-късно става ясно, че записващото устройство не може да бъде разчетено у нас и се изпраща в Руската федерация. Съпругата на майор Терзиев, Димитрина Попова, иска честно разследване, а в доклада на служба "Военна полиция" е записано, че загуба на пространствена ориентация е основната причина за фаталната катастрофа.

Снимка: bTV

Майор Валентин Терзиев е изпратен с военни почести и повишен посмъртно в звание "подполковник". Инцидентът повдигна и въпроса за малкото летателни часове, които имат българските пилоти.

Снимка: bTV

"Нашите военни пилоти летят на санитарния минимум и това не е тайна за никого и това е по ред причини, свързани с недофинасиране", изрази притесненията си служебният премиер в периода май - декември 2021 г. Стефан Янев.

Снимка: bTV

По-малко от половин година по-късно България потъна в скръб. На 22 ноември пожар в дома за възрастни хора в село Рояк отне живота на 9 души, десетки бяха евакуирани.

Снимка: bTV

"Въобще не знаем какво се случи, предполагаме, че от бойлерното нещо е станало, но не знам дали това е истина", коментира в първите минути след инцидента Милена Мазурик, директор на дома в селото.

Снимка: bTV

Спасените възрастни хора са настанени временно в общински хотел, а най-вероятната причина за инцидента е късо съединение.

Снимка: bTV

Часове след тази трагедия страната ни е връхлетяна от нова - в ранните часове на 23 ноемрви автобус с македонски туристи катастрофира и се запалва на магистрала "Струма". 45 души губят живота си в огнения ад, останал в историята на България като най-смъртоносния инцидент на пътя досега. Сред жервтите има и 12 деца.

Снимка: bTV

"Картината е ужасяваща и не всеки може да я издържи. Наистина. В детайли трагедията ще се изяснява в хода на разследването. Такова нещо аз не съм виждал", заяви във фаталната нощ служебният вътрешен министър в периода май - декември 2021 г. Бойко Рашков.

Снимка: bTV

Като основна версия се очертава човешка грешка и ужасно стечение на обстоятелствата. Според разследването автобусът, пътуващ от Турция за Северна Македония, се забива в мантинела на пътя, от триенето искрите избухват в огън, автобусът спира между мантинелите, разделящи двете пътни платна, и пламва. Така вратите на превозното средство остават затворени и пътниците се оказват в капан. Едва 7 души с подръчни средства успояват да счупят прозореца на возилото и се спасяват.

Снимка: bTV

"Благодарен съм за всички детайли около разследването. За цялата посветеност около анализа на трагедията. Вие правите всичко като за свои", каза при посещението си в България веднага след инцидента премиерът на Северна Македония в оставка Зоран Заев.

И катастрофата край Боснек, и пожарът в Рояк отключиха вълна от съпричастност и показаха, че можем да сме заедно в мъката.

Снимка: bTV

"Злото и доброто са двете части в един живот и когато се увеличава едното, неминуемо се увеличава и другото. Въпросът е в какво избираме да гледаме. Траурът е нещо, което трябва да се изживява. Не можем да го заобиколим", смята психотерапевтът Мадлен Алгафари.

Снимка: bTV

На косъм от морска трагедия се размина друг инцидент в Черно море. Корабът "Вера Су", собственост на турска фирма и плаващ под панамски флаг, заседна край Камен бряг на 20 септември 2021 г. Разследващите обясниха случилото се с неадеакватно поведение на екипажа.

Снимка: bTV

"Едната от трудностите е, че в момента, в който изпразнихме товарното помещение, се появи пробойна", разясни край Камен бряг Венцислав Иванов, директор на ИА "Морска администрация".

Опитите да се разтоварят изкуствените торове от борда на кораба се увенчаха с неуспех. Последваха и оставки.

Снимка: bTV

"Аз не знаех, че ще изтече тор. Извиканият кран да се оправя. Вярно, че изтича тор, но това количество няма да замърси толкова морето. Предпочетох това да стане, вчесто целия кораб да се разбие", оправда действията си вече бившият шеф на изпълнителната агенция Живко Петров.

Снимка: bTV

Моряците напуснаха кораба на 6 октомври 2021 г., като капитанът и неговият помощник бяха задържани. Български специалисти се заеха с разтоварването и освобождаването от плитчините на повредения при инцидента плавателен съд. Финалната развързка за "Вера Су" предстои.

Снимка: bTV

А природата и тази година не ни пощади. Стотици пожари в разгара на лятото ангажираха огнеборци, доброволци и тежка техника в овладяването на стихиите. Хора останаха без дом, трудът на други бе изпепелен.

Снимка: bTV

Проливните дъждове напролет и в късната есен пък оставиха след себе си наводнени къщи, дворове, подкопани пътища и множество свлачища.

Щетите от природните стихии на места все още не са възстановени.

Снимка: bTV

За силата си земята напомни и оставяйки в зимните си прегръдки двама отдадени планинари. При падане от връх К2 в Хималаите загина алпинистът Атанас Скатов, а след продължителна кома, вследствие на инцидент в Пирин, си отиде и икономистът Владимир Каролев.

Снимка: bTV

"Историята показва, че ние не си вадим уроци от трагедиите. Затова съм скептичен, че след всяко едно нещастно събитие, дори то да предизвика силен отзвук и да събуди най-добрите човешки чувства, твърде бързо ще бъде забравено и ще се създадат поводи за нови трагедии", смята социалният антрополог доц. Валери Личев.

"Знакът на болката има този смисъл и тежест на сериозен шамар, който би трябвало да подсети човека, че има вариант - и не да се докараш до там, че животът през травматичното да те подсеща, че има любов и има добро", допълва Мадлен Алгафари.

Снимка: bTV

"Все още не сме се научили да бъдем кооперативни, да бъдем заедно, да направим така, че да не се случват бедствия", завършва доц. Личев.

За да научите първи най-важното, изтеглете приложението на bTV Новините за Android и iOS!

Бъдете с нас и във Facebook и Instagram!