Тази нощ всички у тях спяха без баща ѝ, който седеше на масата в кухнята, устремен към дъното на бутилката с ракия, и дядо ѝ, който бе нощна смяна на подземен паркинг. Александра се замисли за живота си, семейството си и страната си.
Мислеше си как България не може да ѝ предложи никакво бъдеще, също както на Марина. Как семейството ѝ е мачкано от системата – всички работят толкова много, а същевременно имат толкова малко. Как баща ѝ заспиваше пиян всяка нощ, смазан от напрежението да издържа семейството си с полицейска заплата. Как дядо ѝ, който трябваше вече да живее само с пенсията си, прекарваше нощите сам-самичък в полумрачен, безлюден паркинг, взирайки се в паркирани коли. Как може да се наложи майка ѝ да работи до края на живота си в онази болница с ограничен персонал и недостатъчно оборудване. Как милата ѝ баба, една жена, която тя обичаше и уважаваше безкрайно, страдаше от куп заболявания, за които в почти всяка друга страна в ЕС щеше да получи лечение, но в България такова не беше възможно. Не и ако нямаш средства, недостъпни за нейното семейство и всяко друго обикновено семейство, което тя познаваше.
Мислеше си и за новия живот, който сестра ѝ можеше да започне в друга страна – такъв, какъвто не можеше да има в България.
Дали приликата с действителни лица и събития е случайна? За да разбереш това, свали историята от тук: http://www.novabulgaria.bg/istoriata/
*Платена публикация.
