Българският бизнес подценява ефектите, които Трансатлантическото търговско и инвестиционно партньорство (ТТИП) ще има срещу него. Той все още нехае, изглежда не осъзнава залога. От това споразумение ще спечелят страните с експортен потенциал – Германия, Франция, Италия, Великобритания. Това каза в предаването "Лице в лице" журналистът Иво Христов и допълни:
"Обещават ни се някакви осреднени ползи на глава от населението, но те са осреднени дотолкова, доколкото големите сектори в големите икономики ще спечелят, а малките разбира се ще бъдат пометени, включително обществените поръчки.
Българският бизнес се храни от симбиозата с политическата класа, която му разпределя обществени поръчки, съобразно конюнктурата, всяка партия на своя обръч от фирми. Когато паднат тези ограничения и се появят изключително оперативните американски фирми на европейския пазар, за тях ние сме един неусвоен див изток и те с лекота ще изместят нашите".
Изминаха близо три години от началото на преговорите за ТТИП и лобистите на договора, включително тези у нас от икономически институти и неколцина евродепутати ни уверяваха, че преговорите са напълно прозрачни, а сега имаме теч. Ако бяха прозрачни, нямаше какво да изтече, коментира журналистът. Според него някой ни е лъгал относно прозрачността и се е потвърдила критиката на опонентите, че тези преговори се провеждат на тъмно и зад гърба на европейското гражданство.
"Има разнобой между това, което ЕК обещава на Европарламента и това, което тя прави по време на преговорите. Тези две институции не са в синхрон.
На трето място се потвърдиха най-сериозните опасения – това, че ГМО продуктите бяха забранени и изгонени през вратата, могат да влязат през прозореца.
Това е основният интерес на американския агросектор, ако той не бъде включен в договора както и ако не бъде включен механизмът за разрешаване на спорове инвеститор - държава, т.нар. търговски арбитражи – този договор губи смисъл.
Опасенията на гражданското общество се потвърдиха. Лобистите бяха изобличени като манипулатори и това е първото, което разбираме от теча на Грийнпийс".
Кои са основните опасности?
Първата е механизмът за разрешаване на спорове инвеститор – държава. Той предвижда създаване на търговски трибунали, които да разрешават искове на чужди инвеститори срещу държавата, в която те извършват своята търговска дейност.
Тези трибунали са съставени от трима или малко повече до 7-9 според разните варианти на предложенията бизнес адвокати. Държавата е губеща, тъй като разноските по делото се падат на държавата, независимо от изхода по делото, дори ако държавата го спечели, дори ако не му бъде даден ход, обясни журналистът.
„На второ място – това е изключително силно оръжие в ръцете на корпорациите, тъй като тези трибунали действат на основните принципи на договора, нехаейки за всякакво друго стриктно законодателство.
Така под разтегливи формулировки като „неравностойно третиране” или „пропуснати ползи” могат да дадат основание на една корпорация, каквито случаи имаме, да речем на тютюневите корпорации, в Австралия да осъдят държавата за това, че ограничава тютюнопушенето, тъй като посяга на техните печалби.
Има такива дела в Аржентина на водни компании срещу аржентинската държава, която субсидира сметките за вода и ток на своите граждани в период на криза. Така държавата трябва да вади милиарди на моменти”.
Тези дела се гледат от арбитража и няма апелативна инстанция, няма гаранция за добро правосъдие. Те се явяват бърза писта спрямо традиционното правосъдие и така местните компании ще бъдат стимулирани да се регистрират зад граница за да дойдат като чужди инвеститори и да ползват тази бърза писта, а регистрирайки се зад граница, ние ще загубим и данъците, които те дължат на място, допълни Иво Христов.
Този механизъм за разрешаване на спорове инвеститор – държава е най-голямата опасност в договора.
Една социална мярка като решение на правителството да увеличи минималната работна заплата също може да бъда атакувано от корпорациите тъй като това се счита за посегателство на техните бизнес планове и така държавата ще бъде вързана в своите намерения да провежда социална политика.
Извън декларацията на Кунева, че ТТИП е полезно за България и тези на Митов, че е добро и трябва да убедим хората, че е добро – друга ясна позиция от българските политици не сме чули.
Второто нещо е регулаторното сътрудничество – една цедка предварително ще селекционира кое е допустимо и кое не. Ако България иска да направи промяна в законодателството, трябва да я заяви в Брюксел, юристите да кажат дали въобще е допустима. Така нашият парламент губи смисъл.
