Вицепремиерът и социален министър Ивайло Калфин в деня на атентатите беше в Брюксел. В "Тази събота" той разказа как е преживял случващото се.
Добро утро. Къде точно се намирахте, когато разбрахте, че са избухнали взривовете – и в летището, и в метрото?
В Европейския парламент, точно между двата взрива пристигнах в Европейския парламент, това е съседна спирка на метрото до тази, на която беше малко по-късно този атентат и като влязох вече вървяха по социалните медии и по електронните новините.
Чувствахте ли се на сигурно в Европарламента?
В Европарламента - да, но цялото чувство, но не само моето, а и на всички, които видях в този ден в Брюксел, беше на някакво стъписване, защото това са места, през които всеки минава -семейството, приятели, познати. И тази станция на метрото, която е точно между европейските институции и летището, което бяха хората, които заминаваха на великденска почивка, тази неделя е католическият Великден. Това са познати места и се усещаш, че където и да си, терорът може да стигне.
Това ми е любопитно. Как подобни събития променят усещането ти?
Аз не съм пряк свидетел на това, което става, но го усещаш около себе си. Попадаш в тази среда, в която загиват хора, невинни, заради безумните идеи на някои хора.
А като излязохте от Европарламента какво видяхте?
Това беше по обяд, аз бях на заседание на групата „Монти”, която се занимава с бюджета на ЕС. Когато излязох по обяд вече имаше полицейска акция, беше блокирано метрото, беше спрян градският транспорт, много улици бяха затворени от полиция, така и трябваше да бъде.
Като разбрахте какво се е случило на кого първо звъннахте? Само да кажа, че и дъщеря ви Биляна и съпругата ви Цветанка учат и работят в Брюксел.
Съпругата ми същия ден се прибра в София, само че по друг път, не през Брюксел. На дъщеря ми звъннах да си стои вкъщи, веднага започнаха да се появяват указания. Някакъв спешен център ме намери, не знам как, и започнаха да дават указания какво да правят гражданите -да стоят там където са, да не излизат, съобщаваха, че транспортът не работи.
И Вие звъннахте на Биляна и казахте „стой си вкъщи”?
Да, тя не беше тръгнала. Имаше лекции от обяд, беше вкъщи, гледаше телевизия, гледаше какво се случва.
Какво коментирахте, каква беше реакцията?
Оказа се, че тези нейни състуденти, които са били в университета, целият ден са ги държали вътре в университета и на следващите дни отмениха занятията. Има стъписване, целта на терористите е да има заплаха, не мисля, че трябва да има уплаха, въпреки че много близко е опасността. Усещаш, че това не е приказка, не е история на 1000-2000 километра, а се случва до теб. И никой никъде в Европа не е защитен.
Сега мислите ли да се приберете със съпругата и дъщерята за известно време в България или там ще останете?
Не, няма смисъл, не трябва да се подаваме на страха, това е целта в крайна сметка на терористите -да сменим начина на живот, да започнем да се страхуваме от тях. Разбира се, надявам се българската полиция да направи това нещо. Ще има много по-сериозни мерки за сигурност, ще се опитаме максимално нормално да продължи животът, но и в Брюксел, и тук няма значение на кой къде са му роднините. Тук в София трябва да има повишена бдителност, без да се създава паника, разбира се. Не трябва хората да мислят, че сега тук има непосредствена опасност. Но виждаме какво се случва - терористът не пита.
Разхождал ли сте се в Моленбек?
Минавал съм с кола и един път отидох да прибера дъщеря ми от училище. Беше по-малка, аз 5 години докато бях депутат, затова ми е семейството в Брюксел, докато бях депутат в Европейски парламент от 2009 до 2014г. дъщеря ми учеше там, съпругата ми започна работа в комисията, повече време бях там, събота и неделя се прибирах в България.
А дъщеря ви какво правеше в Моленбек?
Имаха ученическо тържество в зала, наета в Моленбек, тя държеше да отиде с приятелки, още като отиде в тази зала, ми се обади, че трябва да я прибера, защото от станцията на метрото започнали да ги закачат няколко момичета, дърпали ги, намерил се един полицай, завел ги до залата, после някакви започнали да напъват да влизат в залата, в която са били учениците. Когато отидох, отвън бяха линейки, полиция, родителски автомобили да си приберат децата.
Това кога се случва?
Може би 2011-2012г. Но Моленбек не е квартал, в който е опасно да се върви, там живеят много емигранти, включително терористите, които са с марокански произход, вече са второ, трето поколение белгийци. И не бих казал, че това е гето. Те не са без работа, без образование, това са хора, които родителите им имат среден бизнес, те имат образование, което е нормално, не са хора от гетото, които са безпросветни и не знаят какво правят.
Ще се върнем на гетото. Нека само видим една снимка на Могерини, върховният представител на ЕС по външната политика и сигурността в мига, в който тя научава за атентатите в Брюксел. Разстроена , плачеща Могерини. В същото време, господин Калфин, прочетох анализ на Боян Чуков, който беше външнополитически съветник на Сергей Станишев, когато беше премиер. Със сигурност го познавате и ето какво казва той: „Европа е селективна към трагедиите по света. Госпожа Могерини не плаче, когато колят гражданите на Израел по улиците, не плаче когато убиват деца, жени и старци в Донбас, тя не плаче когато хиляди африканци са взривявани и колени. Става дума за фалш и лицемерие. Това ли е Европа?
Ще си позволя да не се съглася с господин Чуков, който е един добър експерт, добре анализира много външнополитически процеси, но тук не е прав. Не става въпрос за фалш и лицемерие, а виждаш места и хора, с които до вчера си бил заедно, с които си минал предния ден. Просто усещаш тази опасност близо до себе си. Този терористичен акт на бежанците беше знаков. Неслучайно това са европейските институции, това е летището. Това има цел и тя е да се даде знак, че никъде в Европа никой не е защитен. Точно това търсеха терористите. Надали някой може да гледа хладнокръвно където да се случва - има война, дали ще е в Източна Украйна, някой друг район на света, не мисля, че можем да го свържем с лицемерието.
Колкото до гетото, малко да поразсъждаваме за това, доколко социалната изолация и бедността се превръщат в причина едни „нормални” хора да взимат калашниците и да се превръщат в терористи?
Това е една от причините, но не цялата. В смисъл, има страни, в които сред бедните с по-ниско образование хора се прокарват крайни идеи, включително екстремизъм, ислямски. Няма да забравя разговор с тунизийския ми колега, който казва, че събират от различни места нискообразовани бедни младежи, на които обясняват маса глупости, включително, че като се взривят ще отидат на небето и там ще имат един охолен живот с месечна заплата даже. Това може да мине някъде при безпросветни хора, но тези, които направиха атентатите в Париж и Брюксел, не са безпросветни. Това са хора с образование, те идват от семейства, които не са на социални помощи, изпаднали и т.н Тук става въпрос за огромната пропаст, която има в едно общество, което е допуснало религиозните, етнически различия да добият такъв размер.
Не ви ли притеснява, че нашето общество е на пропасти – на много бедни и на много богати. Някак изчезна онази златна среда, която социализмът беше създал. Не ви ли притеснява, че тази пропаст е хубава хранителна среда за всякакви радикални настроения, включително религиозни идиоти?
Факт е и сте много права, действително трябва да търсим въпросите и отговорите на това, което се случва, в неравенствата. Социализмът е хубаво нещо, има носталгия по него, има и по-съвременни тенденции. Наскоро бях на една пресконференция на международната организация на труда, което показва, че именно разтварянето на ножицата, увеличаването на социалните неравенства, всъщност ликвидира средната класа. Във всяка една държава, включително модерна развита държава, не остава средна класа, хората отиват в двете крайности, обществото се разделя и това е добра почва за всеки вид разделение – етническо, религиозно, лесно се разпалва искрата. Така че отговорът е - неравенствата са изключително опасен, взривоопасен елемент на обществото.
Питам ви и като социален министър, вярно ли е, че един бежанец, който приемаме на наша територия, ни струва много повече отколкото един пенсионер?
Честно да ви кажа много се нервирам на това сравнение.
Нервирате се, защото не е вярно или защото е вярно?
Не, защото не могат да се сравняват тези неща. Какво означава един бежанец струва толкова, един пенсионер толкова. Имаше едни идиоти, които казаха: „ А пък кучето в приюта струва еди колко си”. Не може да се сравняват тези неща и тези хора. Пенсионерът е част от българското общество, човек, който търси да получи това, за което е работил и се е осигурявал. Там има маса проблеми с ниските пенсии заради много обяснения с всичко това, което се случва в България през последните 20 години. Един бежанец идва в България не защото сме го поканили, знаем по какъв начин идват бежанците. Ние имаме интерес, ако той реши да се задържи в България, под контрол, интегриран, затова разходите за настаняване и изучаване на български език, за подпомагане на който иска да започне работа, са полезни за обществото. А колко би платило обществото, ако тези хора не знаем къде са, как оцеляват, откъде се издържат и т.н, според мен е много по-опасно. Според мен няма никакво място за сравнение, България е по-добре да поеме разходите за бежанци, това, което прави в момента за настаняване, за прехрана, за насочване към работа, не дай си Боже да стане голям напливът на бежанци, тогава ще видим какво може да стане, възможностите ни не са безкрайни. Това е по-добре отколкото да не знаем кой къде е и на коя къща ще почука.
На финала няколко вътрешнополитически въпроса. Чакате ли с нетърпение конгреса на БСП, за да видите дали Михаил Миков ще бъде преизбран или ще бъде избран нов лидер, който ще бъде много по-толерантен към вас, хората от АБВ?
Не се бъркам в избора на лидер на БСП, но много са чувствителни там. Включително за нормален политически диалог, там се излиза с някакви пресконференции, влизат в лични атаки - това показва слабост. Ще гледам много внимателно какво се случва на конгреса на БСП и ще очаквам новото ръководство действително да излезе от черупката, от кутията, в която стои. И да види, че ако искаш да правиш политика и политически процеси и успехи, трябва да имаш партньори и да убеждаваш.
Играе ли АБВ със свой кандидат за лидер на БСП?
Не, въпреки че в АБВ има хора, които безспорно са авторитети в БСП, но никога не сме си позволявали да се бъркаме в тях.
По повод заяждането четох един пост на господин Миков във Фейсбук, в който той казва така: „ АБВ са част от управляващите затова всяка критика към управляващите Първанов, вашият лидер, приема като критика към АБВ. Това не е мое лично отношение към тях, а на милиони българи, ощетени от десните решения на тарикатите с власт”. Вие чувствате ли се като тарикат с власт, който е принуден да изповядва една дясна политика въпреки левите си убеждения?
Не, вижте езика на господин Борисов. След него се е появил един друг от лидерите на БСП и е казал: „Калфин беше толкова слаб кандидат за президент, че го победи най-слабият – господин Плевнелиев, та добре, че беше Стефан Данаилов да го бута”. Това е такова махленско равнище, просто не ми се коментира подобен език. Истината е друга - в цяла Европа има коалиции и те са най-често между различни политически семейства. Има ги в Германия, Австрия, Швеция, Гърция, Испания, Потругалия, въпросът е, че тази коалиция е основана на ясно политическо споразумение, което го има и у нас в момента.
Тоест не се чувствате дискомфортно като ляв човек в едно иначе дясно правителство?
Аз много бих искал АБВ да участва в едно ляво правителство, ние не скрихме нашето мнение, най-добре за страната беше БСП да участва в това правителство, така както германските социалдемократи участват с германците християндемократи.
Михаил Миков каза,че това ще е подмяна на вота на избирателите.
Добре, така е преценил, но каква беше другата алтернатива – да няма правителство преди година и половина. Ние с 3 правителства за 2 години да отидем на нови избори, ново служебно правителство, нови избори и т.н. това е безотговорно.
Вярно ли е, че лидерът на партията европейските социалисти Сергей Станишев, не ви допуска до колегите социалисти на съветите, които предшестват европейските съвети?
Преди съветите на всички формати, вкл. министрите на труда, има т.нар „среща на семействата”, в които се координират позиции. Аз участвам в тази координация, не на срещите, защото имам възражения действително от Сергей Станишев да не участвам там, аз съм единственият „безпризорен”.
А защо? Защо ви кара да се чувствате като „сирак-министър”?
Аз в друго семейство няма да отида, в момента работя много тясно с групата на европейските социалисти в Европейския парламент, но не бих искал да пренасям такива български напрежения. Изключително глупаво е това. ПЕС покани Ципрас, който е от друго политическо семейство и така трябва. Трябва да се търси повече влияние. Под лидерството на Сергей Станишев ПЕС направи една работна група, която се е притеснила, че левицата се разделя в източна и централна Европа и трябва да се търси обединение. В същото време, когато стане въпрос за България, вместо да дадем пример с това нещо, ние даваме пример как не трябва да се прави.
Тоест Ципрас може, Калфин не може?
Хайде да не се поставям заедно с Ципрас, въпросът е принципен, очевидно е, че принципът е различен.
В личен разговор опитахте ли се да изчистите това недоразумение?
Опитах се, Сергей Станишев каза, че БСП е много чувствителна, аз по-скоро в него виждам чувствителността, не в БСП, но няма обяснение подобно поведение. Мои колеги социалисти, които познавам и съм работил, искат много остро да поставят въпроса. Самият аз ги помолих да не го правят, защото не искам да пренасяме български драми и хората да заемат страни в европейските институции.
По предложение на премиера, от 1 юли, слизате от колите на НСО, ще ви липсват ли колите и охраната от НСО?
Аз ползвам служебна кола на НСО само когато имам служебни ангажименти, събота и неделя - не. Ще ми липсва, когато отида в провинцията особено, когато трябва да отида и да се върна в рамките на един ден. Това ще затрудни тази ми работа, но това е решението на колегите и премиера, не е драма. Аз и градски транспорт ползвам и собствения си автомобил ползвам, не мисля, че съм жаден за колата на НСО.
