Нямаше консенсус относно актуализацията на бюджета по време на Консултативния. съвет за национална сигурност, свикан от президента Румен Радев. Това заяви в „Лице в лице“ председателят на Народното събрание Ива Митева, минути след края на срещата. 

По думите ѝ мястото за дебат по темата е в парламента, проектобюджета е внесен от служебния кабинет в Народното събрание и предстои обсъждането му в зала. 

„Фокусът беше изместен. Не беше мястото в Президентството да се дебатират тези въпроси. Смятам, че народните представители съвсем скоро ще започнат да се занимават с този въпрос. В сряда първа точка в дневния ред ще бъде конституирането на комисиите. Имам уверението от колегите, които ще бъдат в бюджетната комисия, че още в сряда ще има заседание, ако такава бъде избрана и ще започне работа по актуализацията“, обясни Митева.

Още от КСНС 

Тя коментира, че по време на КСНС са били представени доклади, обобщаващи мотивите за актуализация на служебния кабинет. 

„Разбирам притесненията на президента, той е поставен в особена ситуация – пред президентски избори и пред вероятността за нов служебен кабинет. Смятам обаче, че отговорността за актуализацията на бюджета е на народните представители и на Народното събрание“, допълни тя. 

Снимка: Ладислав Цветков

Според нея повечето парламентарно представени лидери са се обявили „за“ актуализация на бюджета, но не с параметрите, предложени от служебния кабинет. 

По думите ѝ най-вероятно хора от „Има такъв народ“ ще оглавят комисиите, свързани с конституционни и правни въпроси, бюджет и земеделие. Тя уточни обаче, че може да има и корекции.

Относно миграционния натиск към страната ни и ситуацията в Афганистан, Митева посочи, че министърът на МВР Бойко Рашков е изнесъл подробна информация по казуса по време на КСНС. Митева обясни, че всички представители са се обединили около становището, че темата трябва задълбочено да се обсъди в парламента и спешно да се предприемат мерки.  

Полицейското насилие по време на протестите 

Председателят на Народното събрание обясни, че е свикала извънредно заседание на парламента утре заради шокиращите кадри на полицейско насилие по време на протестите през лятото на 2020 г. Според нея целият народ се е възмутил след изнесените видео материали. 

„Вярно е, че събитията са били преди повече от 1 година, но обществото не разбра какво се случи след това. Аз се чух още онзи ден с едно от децата и те са доста притеснени. Позволих си да ги поканя за заседанието, за да видят как народните представители ще ги гледат в очите – за да видят дебата и как депутатите изпълняват своите задължения“, каза Митева. 

Тя обясни, че очаква в доклада от главния прокурор Иван Гешев да стане ясно какви мерки са били предприети, има ли наказани лица и докъде са стигнали разследванията. Митева отхвърли възможността обвинител №1 да не го направи.

По-рано днес Гешев заяви, че изслушването му в Народното събрание би нарушило принципа за разделение на властите.

„Ще изслушаме министъра на вътрешните работи. Той ще ни каже нарушителите с какви наказания са, техните началници и ръководители – наказани ли са? Има ли предприети мерки това да не се допуска? Не трябва да бъдем безразлични“, посочи председателят на Народното събрание.

„Очаквам декларацията на НС да осъди полицейското насилие, че се определя актът за нечовешко и унизително третиране и че не бива да допускаме повече такива действия, а виновните лица да бъдат наказани“, допълни тя. 

Митева уточни, че „за“ подобен документ вече са се обявили от ИТН, БСП, „Демократична България“ и „Изправи се БГ! Ние идваме“.

Казусът с канадското гражданство на Кирил Петков 

Председателят на парламента беше категорична, че в Конституцията ясно е записано как се действа при подобни случаи. 

„Жорж Ганчев по същия начин беше подал декларация, но докато няма държавен акт – няма как да се откажеш от гражданство. Не става автоматично. Аз четох и канадския закон – има 6-месечен срок, защото въпросът е сериозен и на човек се дава време да осмисли дали наистина го иска. След като изтече срокът на служебния кабинет, той може да си изтегли заявлението“, заяви още тя. 

Според нея може да се оспори частично указът на президента за назначаване на служебното правителство и да се поиска документът да се обяви за противоконституционен. Така, ако правните действия на Петков не бъдат оспорени – те ще запазят силата си, но може в последствие да бъдат оспорени от засегнатите лица.