На този ден, точно преди 70 години, с държавен преврат, е свалено правителството на Константин Муравиев, а власт идва Кимон Георгиев. И докато някои не искат да си спомнят годините между 1944 и 1989 г., други мислят с носталгия за отминалото време на социализма.
За хората, които искат да си припомнят предметите от този период, или тези, които искат за първи път да видят такива, в други бивши социалистически държави има по няколко музеи на социалистическото изкуство, докато в България това не е така. Единственият Музей на комунизма в България се намира на 22 километра от Велико Търново, в село Миндя.
В селото живеят едва около 200 души, но те уверяват, че няма да забравят историята на България от близкото минало. За периода на социализма им напомня малка, подредена къщичка, наречена от своя стопанин: Музей на комунизма.
Идеята на миндянина Бендзо се зародила още преди 15 години. Тогава осъзнава, че домът му е пълен с предмети от близкото минало и е време да ги премести. Някои от експонатите са негови, други намира от битаци, от кофи за боклук, от стари, изоставени училища, обществени сгради, заводи.
„Ние искаме да направим експозиция, която да илюстрира този период, просто да го илюстрира, а пък всеки сам да направи своя извод без манипулация”, казва основателят на музея. Днес в него има над 1500 експоната - от първите списания на „Жената днес" до печатната машина.
Бендзо показва предмети като ютия стрелка, която прави ръбовете на панталоните, играчки или списанието „Крокодил” от 57-ма. „И впечатлението, което ми прави, е че хуморът насочен към управляващите е доста по-изявен, отколкото сега”, казва той.
По думите му хората, които посещават музея, обикновено виждат в експонатите предмети, които са имали те или близките им и са ползвали години. Освен на битака основателят на музея разчита и на възрастните хора от селото, за да допълват сбирката му с нови предмети.
Дядо Христо, който е бил милиционер по времето на комунизма, е дарил част от своите спомени, за да останат във времето. И показва документи за завършване на МВР, значка за отличие. „Без история няма настояще и бъдеще, пък като не си знаем историята, ние сме загубени”, казва той.
За първи път в музея идва дядо Здравко, на 84 години, и споделя, че нахлуват много спомени в съзнанието му - и добри, и лоши. Той обаче не е оптимист и за настоящето. „Не ми харесва подлостта, корупцията, няма честност. Дори и честните, като се издигнат, стават нечестни”, казва той и допълва, че и по времето на комунизма, като са издигнели политиците и там са се самозабравяли.
„Народ, който не си познава истинската история, няма как да гради бъдещето си. Просто искаме, като решат един клас деца да дойдат, да го разгледат и да е достъпно за тях”, обяснява мотивите си да създаде музея Бендзо.
Затова следващата крачка е разширяване на музейното пространство и допълване на музея с още забравени предмети от времето на комунизма.
