92% от българите оценяват положително външната политика на кабинета „Борисов 3“.
От тях изцяло я подкрепят 44%, сред които преобладават младите хора (18-45 г.), както и самоопределящите се между център и крайно дясното политическо пространство. Това сочат резултатите от последното проучване на Институт за политика.
До известна степен положително отношение имат 47,9 на сто, а отрицателно - 7,9%.
90% от анкетираните намират позитивна промяна във външната ни политика след последните парламентарни избори.
66% от интервюираните считат, че международната активност допринася за вътрешната стабилност на страната.
По отношение на Турция 65% насърчават добрите междусъседски отношения, но при категорично отстояване на позициите на България.
Интересно е, че 35% държат на добросъседство с Турция на всяка цена. Това са предимно хората с ниска образователна степен (основно и начално образование) и широкия политически център, посочват от института.
Изследването отчита преобладаващо очакване (89%) за близки, приятелски и конструктивни отношения с Русия. 39% от анкетираните твърдят, че тя е наш приятел и славянското братство е незаличимо.
50% са на мнение, че членството ни в ЕС и НАТО не трябва да влияе върху добрите отношения между двете държави. Най-положително, очаквано, са настроени хората над 46-годишна възраст. Само 4,7% са крайни в негативната си нагласа към Русия.
Нагласите на българите по отношение на САЩ са различни в сравнение с тези към Турция и Русия. Ключовите думи тук са „ демокрация“ и „ интереси“. 44% от изследваните лица приемат Щатите като носител на демокрацията. Това са основно активното население (18-55г.) и самоопределящите се в политическото пространство център - крайно дясно.
50% са тези, които смятат, че ръководейки се от собствените си интереси, САЩ се интересуват и от България. Така разсъждават по-зрелите хора (над 45-годишна възраст) и самоопределящите се от център към крайно лявото политическо пространство.
Съоснователи на Института за политика са проф. Антоанета Христова, председател на Управителния съвет, директор на Института за изследване на населението човека в БАН, и Калина Крумова – изпълнителен директор, икономист, журналист и народен представител през 2009-2013 г.
