Имаше и стрес, и паника. Това разказа пред камерата на bTV пострадал в катастрофата на автобуса на подбалканския път. Той коментира, че е било хубаво, че пътниците не са заспали, защото равносметката от инцидента можеше да е по-страшна.
Али Мехмед Ташим каза, че е много благодарен на хората, които са спрели да помагат след катастрофата.
По думите му те са предлагали вода и аптечки на пострадалите. „Голяма помощ бяха”, посочи той.
Седем от пострадалите при вчерашната катастрофа на пътя Калофер-Карлово са настанени в пловдивската университетска болница. Най-тежко е състоянието на мъж и жена, които бяха приети в спешното отделение с разкъсани артерии на ръцете.
Те вече са оперирани и няма непосредствена опасност за живота им. Други четири жени са настанени за лечение в хирургичното отделение на болницата с по-леки гръдно-коремни и черепни травми.
Най-леко пострадал е 55-годишният Али Мехмед Ташим, който е с контузия на сухожилието.
Вижте разказа му за страховитата катастрофа на подбалканския път, в който са пътували 16 работника на фирма за производство на лагери:
- Тръгнахме да се прибираме за вкъщи, свърши ни работното време и започнахме надолу да се спускаме и колата взе да криволичи, така 50-60 см настрани –надясно, наляво, става нещо. И в този момент шофьорът заби колата в скала ли, в дига ли – нещо беше. И при влизането паднахме наляво. И като се развикахме и почнахме да излизаме един по един и както ме виждате днеска съм тука.
Имаше ли паника? Страшно ли беше?
- Имаше как?! И стрес имаше, и паника имаше. Като излязох от колата, нямах болки. Обаче като ме докараха тука полицията, линейките там: Вика всичко по линейките, искат да ни карат тука. В Пловдив ни докараха.
Като се качихте на автобуса предвещаваше ли, че нещо не е наред?
- Не, нямахме нищо предвид. Даже ние хубаво, че не сме заспали, че друг път спим, дремем.
А видяхте ли дали случайно има някакъв друг автомобил, моторист, който да е засякъл пътя?
- Не, не съм видял.
Друг път с тези автобуси, на тази фирма имали ли сте проблеми? Вие всъщност за къде пътувахте?
- Карлово- Калофер и се връщахме от работа. Бяхме първа смяна. Някъде два без двадесет ли, кога, се качихме, два без двайсет и пет ли беше... Се прибирахме за Карлово, за вкъщи... Свърши ни смяната.
Разкажете ни за хората, които се притекоха на помощ... Имаше ли такива хора от случайните автомобили?
- Да, да много. Много сме доволни от тях. Изкараха си аптечките, води, „Искате ли да Ви закараме?” Голяма помощ ни оказаха.
Вярно ли е, че е имало лекар от „Пирогов”, които е спасил тези хора със скъсаните артерии?
- Не мога да Ви кажа.
Сега предполагам сте благодарен на съдбата, че все пак сравнително леко сте се измъкнали?
- Еми, така ще е.
Какво Ви каза лекаря? Какво става с ръката? Счупена ли е? Как е?
- Не, не ми е счупена. Шита ми е ръката.
А Вие на коя седалка бяхте седнал? По-отпред, по-отзад?
- Някъде в средата, може да се каже.
Кои най-тежко пострадаха?
- Елеонора и Борис.
Къде седяха те? По-отпред ли?
- Те бяха зад шофьора точно.
