Кметове застанаха срещу Главното мюфтийството по повод исковете за възстановяване на имоти. Петър Паунов, кмет на Кюстендил, Емил Кабаиванов, кмет на Карлово и Живко Тодоров, кмет на Стара Загора се обединиха около тезата, че исковете са провокация и посочиха, че масово в гардовете с подобни дела дори няма достатъчен брой мюсюлмани.

„Тези искове ни разделят на верска основа. Когато публичната собственост загуби публичния си характер това нарушава отношенията между вероизповеданията”, заяви Кабаиванов.

Според Петър Паунов се прокарват турски интереси, а законът за вероизповеданията е превърнал България в „разграден двор” за секти дори. „Несправедливо е, цели се противопоставяне. В тези региони почти няма мюсюлманско население. В Кюстендил например има 11 самоопределили се като мюсюлмани”, посочи той с уточнението, че мюфтийството „атакува” исторически места.

Кабаиванов обясни, че всичко в започнало с приетия закон в парламента, което удължава срока с 10 години за предявяване на подобни имотни претенции. Той посочи, че седмица преди изтичането на този срок Главното мюфтийство масово е пуснало въпросните искове. „Не бива да се приемат преференции. Не може за граждани и юридически лица реституцията да е изтекла, а за други да се удължава с десетки години”, добави той.

Живко Тодоров даде пример със своя град – в Стара Загора и обяви, че ако Музея на религиите стане джамия, то няма кой да я посещава. „Имотът сега е паметник на културата. Считаме иска за провокация, това води до тежки настроения между хората в исторически план”, допълни той.

От 2011-а до края на миналата година Главното мюфтийство е завело 52 дела за 83 вакъфски имота, от които 13 джамии.

За пет имота претенции има и във Видин. Делото за четири от тях вече е прекратено, а за собствеността върху една от знаковите сгради, продължава събирането на доказателства. Съдебният спор за този именно имот предизвика протести на местните жители, които са готови да защитават интересите на града с жива верига.

Настоява се за собственост върху старата турска поща и парцел в централната част на града. „Той се намира до паметника на Пазвантоглу и до гроба на Пазвантоглу. Интересното е, че не се претендира собственост нито върху паметника, нито върху гроба на Пазвантоглу или нещо друго от сорта. Претендира се собственост върху незастроен имот, който е паркинг към момента”, каза Петьо Петков, видинска адвокатска колегия.

Другите претенции са към дворните места на „Катку джамия" и „,Яхя Паша джамия". Те обаче не са идентифицирани, заради което не става ясно къде точно се намират и какво представляват. И тъй като разпореждането на съда да бъде посочено местоположението им не е изпълнено, делото е прекратено.

Продължава обаче съдебният спор за музей „Конака".

„Към момента на подаване на исковата молба не се сочи какъвто и да било документ за собственост или някакво друго доказателство, от което да е видно, че Мюсюлманска вероизповедна община е била собственик на сградата и имота. Не се сочи и доказателство, от което да е видно, че сградата в периода от времето на Освобождението до момента, е била ползвана за верски нужди", допълва Петков.

От своя страна Общината във Видин е представила свидетелства за това, че музей „Конака" е била държавна и впоследствие публична общинска собственост, каквато е и в момента. Следващото заседание по делото е в началото на февруари идната година.

А за видинчани е ясно едно: „Конака" е собственост на Видин и така трябва да остане. „Правим жива верига, ще използваме всякакви лостове и механизми, с които можем да влияем да не придобива такава собственост главното мюфтийство. Във Видин никога не са преобладавали хора от турски произход, така че Винин не е „турски" град и някак си е несериозно, ние сме притеснени от тези претенции. Не искаме нищо чуждо, но не даваме и нищо свое”, категоричен беше Юли Петров от гражданско движение „Аз обичам Видин".

От главното мюфтийство не коментираха претенциите към видинския музей. Междувременно преди дни съдът в Берковица отхвърли като неоснователен иска на Мюсюлманско изповедание за имот в Берковица, известен като „турската баня". В Монтана пък започна съдебен спор за собствеността на терена около джамията, който се намира в непосредствена близост до училище.