ГЕРБ продължава разговорите си с Обединените патриоти за сформиране на кабинет с трети мандат премиер Бойко Борисов. Когато политиците седнат на масата на преговорите, трябва да знаят, че има забранени думи, разкриват експерти.
„Никога” или „Аз искам”. Преговорите са някакъв вид сътрудничество. По-добре е „аз" да се замени с „ние"”, препоръчва д-р Виктор Аврамов, преподавател по „Бизнес и теория на договора" в НБУ.
Максимумът на разговорите трябва да е двайсетина дни. Причината е, че избирателите се уморяват, а преговарящите поставят нови и нови условия.
„По-добре е сроковете да се поставят в самото начало, да се знае, че времето има цена, времето е скъпо”, изтъква д-р Аврамов.
Забавяне на преговори за правителство имаше и през 2001 г., когато 58 на сто от избирателите повярваха на Симеон Сакскобургготски.
„От 2001 г. насетне тези преговори, които са минавали, са по-скоро едно споразумение за присъствието в изпълнителната власт, тоест кой колко министерства ще има или някаква друга формула, при която обикновено по-малките са с по-големи претенции”, каза историкът доц. Веселин Методиев.
Четири години по-късно раждането на тройната коалиция ще се запомни с преговори от над месец и половина, в които Сергей Станишев беше избран за премиер без правителство, а министерските постове бяха разпределени по формулата 8:5:3.
ГЕРБ обещаха повече яснота за министерски постове и управленска програма след Великден.
