От началото на руското ембарго през август 2014 г. до януари 2016 г. българското земеделие по отделни сектори е загубило близо 300 милиона лева приходи. Това каза пред БНР земеделският министър Десислава Танева.

Тя обясни, че тези приходи са загубени не толкова от директен пазар, който в годишен пазар се оценява около 20 милиона. По-тежко се е отразило намалението на цените на ембарговите стоки за руския пазар, наложени спрямо ЕС.

„Интересът на България е по-възможно най-бърз начин да се възстановят традиционни отношения и пазари. България обаче сама извън обхвата на общността няма как да го направи да се случи или да ѝ повлияе”, подчерта Танева.

На въпрос дали промените в Закона за тютюна ще намалят контрабандата, Десислава Танева отговори, че „контрабандата е във вече преработените тютюни и цигарите. Измененията, които приехме в закона, касаят администрирането на производството . Това производство по принцип не е акцизна стока”.

Танева подчерта, че не са верни твърденията, че гръцките производители получават 3 пъти повече средства за подпомагане в сравнение с българските.

„Ставката на декар дали е за зърно, дали е за зеленчук, е една и съща. Това допълнително намалява нашите площи от плодове и зеленчуци и ни от нетен износител през 1989 г. ставаме нетен вносител. Нормално е, когато земеделието е на частен принцип, предприемачът да има интерес да гледа това, от което печели. При условие, че е еднаква ставката, когато ти произвеждаш продукция със 150 лева разход и с 1000 разход, всеки предприемач да избере това, което е с най-малко разходи в декар или зърнено-житните”, посочи министърът.

Тя коментира, че за първи път в сегашния програмен период са заделени 13% от пакета за сектор „Плодове, зеленчуци и животновъдство“ с тенденцията подпомагането да става по-голямо и да се възстановят производства, които преди сме имали.