Около 17,5 на сто от работещите са заети в сивия сектор. Това сочи проучването на Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД), изготвено за Инициативата за развитие и интегритет на Югоизточна Европа.

В изследването са включени както заетите без трудов договор, така и тези, които които получават и т.нар. „заплата в плик“ – сума извън указаната в трудовия договор.

Руслан Стефанов, директор на икономическата програма на ЦИД, отбеляза, че наетите без трудов договор обикновено са много малко – 1 – 2%.

По думите му България е в сравнително по-добра позиция от страните в Западните Балкани, които все още не са членове на ЕС.

Според проучването делът на заетите в скрития сектор в Югоизточна Европа и Турция през 2016 г. варира между една пета от всички заети в Хърватия и четири пети в Косово, а над 20% е недекларираната заетост в Македония.

Един от основните проблеми както в България, така и в Югоизточна Европа, е липсата на доверие в институциите.

Друга причина за укриване на доходи, дори в страни с ниски данъчни ставки като Македония и България, е усещането на хората за несправедливостта на системата – данъчната тежест се стоварва по-силно върху хората с по-ниски доходи. От тази гледна точка един от най-важните дебати, който ще се води в страната ни, е за справедливостта на данъчната система, коментира Стефанов.

Най-характерно за България е, че хората не работят изцяло в сивата икономика, а декларират само една част от доходите си, а останалото получават „на ръка“, каза проф. Колин Уилямс от Университета в Шефилд.

По думите му това не е изцяло неформална заетост и поради това е много трудно да бъде открита.

Според Уилямс трябва да се търси решение на причините, довели до недекларираната заетост, а не да се борим с последиците.

Използвани са материали на БТА