Новият заем от 1,5 млрд. евро бе ратифициран финално от Народното събрание в петък. Решението бе прието с гласовете на ГЕРБ, Реформаторския блок, Патриотичния фронт и АБВ. БСП и "Атака" гласуваха против, а ДПС и БДЦ се въздържаха, като няколко от депутатите на БДЦ гласуваха против.

Договорът за заем е между държавата и "ЕЙЧ ЕС БИ СИ БАНК ПИ ЕЛ СИ", "СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ", "СИТИБАНК ЕН ЕЙ" (клон Лондон) и "УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД - в ролята на регистратори и упълномощени водещи организатори, и „УНИКРЕДИТ БАНК” АГ (клон Лондон) – ролята на агент, подписан на 8 декември 2014 година.

Договорът е за мостово финансиране с лихва 1,08%, което трябва да бъде погасено през 2015 година. Заемът е договорен за срок от шест месеца при годишен лихвен процент, определен на базата на шестмесечния EURIBOR, плюс надбавка от 0,9%.

Поемането на дълга се извършва на основание чл. 69 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2014 година, като средствата от заема ще бъдат използвани за осигуряване на финансиране на държавния бюджет, свързано с очакванията за по-висок дефицит, необходимостта от предоставяне на заем на Фонда за гарантиране на влоговете в банките, както и за обезпечаване на ликвидна подкрепа.

„Всеки български гражданин ще трябва да плати в следващите години над 3400 лева, а разходите за лихви по дълга са повече от общите средства, които се отделят за следващата година за култура, наука и спорт”, каза по време на кратките дебати преди гласуването Янаки Стоилов от БСП.

„Заемите се налагат, защото през 2014 година България преживя неприятна катастрофа и сега трябва да плати сметката - тя не е наша, но трябва да бъде платена от този парламент и това правителство”, отговори Мартин Димитров от Реформаторския блок.

Участие в дебатите взе и Румен Гечев, който предупреди, че България влиза в опасна дългова спирала. Гечев даде пример с Гърция, която през 2004 година има държавен дълг от 63 млрд. евро, а само четири години по-късно - през 2008 година, дългът на югозападните ни съседи е 505 млрд. евро.

ДПС се въздържа по време на гласуването, а причината за това по време на дебатите обясни депутатът Алиосман Имамов. "Проблемът не е в самия дълг, защото България няма за какво да се притеснява от гледна точка процента на дълга спрямо БВП. Проблемът е, че взимането на дълг става навик. Нека се изтупа бюджетът, да се видят резервите - такива има", призова той.

Неговият колега Йордан Цонев посочи, че въпросът защо се тегли този дълг не трябва да се политизира. "Този дълг се взима, защото един банкер беше решил, че парите на вложителите са негова собственост и може да си прави с тях каквото поиска. Най-вероятно не е имало и качествен надзор. Този дълг е за това", обяви Цонев.

"Това не е банка, която гръмна. Това е банка, която беше гръмната", отвърна депутатът от Реформаторския блок Борис Станимиров.