Безработицата не се дължи основно на строгата финансова политика в държавата, както смятат мнозина. Това което, потиска заетостта, е спадът в частните инвестиции – от 2008-а всяка година те са отрицателни – както чуждите, така и местните. Такова обяснения за влошената икономическа ситуация в страната даде пред bTV новият финансов министър Калин Христов.

Той подчерта макроикономическият аспект, влияещ на растежа на българската икономика. „Ние сме малка икономика и затова средата, в която работим, е важна за нас, тоест тези, с които търгуваме - тяхното състояние има голям ефект върху нас. Състоянието на еврозоната има неизбежно негативен ефект над България”, допълни подуправителят на БНБ, който в момента е в неплатен отпуск, за да може да изпълнява министерските си задължения.

По думите му положителното в случая е, че родният бизнес е гъвкав и в момента се наблюдава преориентиране към Азия.

По отношения на „завещания” от кабинета „Борисов” бюджет, Христов подчерта, че той на 100% осигурява необходимите средства за очакваното увеличение на пенсиите от 1 април с 9,5. „Ако намерим други резерви и ако може да се направи оптимизация на някои неща, може да се търсят и варианти за друго преразпределение на средства”, добави макроикономистът.

Той изрази несъгласие със стигмата „най-бедната страна в ЕС” по отношение на България. „Трябва да се гледа на база на развитието през изминалите 10 години. На глава от населението у нас са се падали по 28% от средния доход в Европа преди 10 г., а сега този показател е 45%. Така че нещата се подобряват, въпросът е защо това не става по-бързо. Единственият начин да забогатяваме е да имаме икономически растеж – това става с инвестиции, основно в частния сектор, тоест с предприемачество. Трябва да се изчистят нещата, които пречат на предприемачите”, поясни Калин Христов.

Той увери, че няма да „разклаща институционалната сигурност” в страната чрез отстраняване на шефове на агенции – по специално на директора на митниците и НАП. Христов подчерта още, че проблем с фискалния резерв няма.

„Фискалният резерв е полезен – той служи за това да има ликвидност, да не зависи кабинетът от пазарите – дава увереност на инвеститорите за състоянието на публичните финанси. Смята се, че резерв от 4,5 млрд. би давал такъв комфорт на инвеститорите”, каза още икономистът от БНБ.

В заключение той изтъкна, че нито политиката на крайна финансова строгост, нито тази на голямо публично харчене с цел стимулиране на икономиката са правилни. Вярната политика била балансираната – да се види кой дефицит не вреди на икономиката.