Бившият финансов министър, участник в управата на няколко банки, общински съветник и преподавател в УНСС Стоян Александров е давал големи суми на заем като частно лице, а в договорите, които е сключвал, е имало и явни, и скрити лихви, твърдят потърпевши.

Един от тях разказва, че се е подписал под договор за $306 800, а получил $260 хил., като всичко е доказуемо, защото парите са преведени по банков път.

Снимка: bTV

Според самия Александров става въпрос за хора, които са взели пари, а не искат да ги връщат.

Даването на пари на заем само по себе си не е престъпление, но според Наказателния кодекс (НК) „Който без съответно разрешение извършва по занятие банкови, застрахователни или други финансови сделки, за които се изисква такова разрешение, се наказва с лишаване от свобода от три до пет години и с конфискация до 1/2 от имуществото на дееца“.

Един от потърпевшите – бизнесменът Кирил Русев, разказа пред bTV, че се запознал с Александров през 2007 – 2008 г. в кабинета на финансиста в банка, където отишъл за кредит. „На въпроса ми дали мога да получа заем, той ми отговори: „Ще го получиш от мен, като физическо лице“.

Снимка: bTV

Русев подписва договор, че получава 306 800 долара, и запис на заповед за 40 хил. долара. За целта ипотекира игрална зала с бар в полза на бившия финансов министър. Твърди обаче, че е получил едва 260 хил. долара.

Снимка: bTV

Според адвоката на Русев – Николай Ганев, записът на заповед и по-малко платената сума са скрити лихви. В договора пък е описано, че наказателната лихва при неплащане е 0,5% за всеки просрочен ден. „Това са 15% месечно, 180% на година – това го няма никъде. Дори частните съдебни изпълнители и бързите кредити не си го позволяват, а в банките – да не говорим. Самата дейност относно лихвите е решена в НК. Чл. 252 е категоричен, че без лиценз не можеш да даваш пари на заем срещу лихва“, каза Ганев. Според него Стоян Александров развива лихварска дейност.

Снимка: bTV

Русев трябвало да върне парите в рамките на година, но успява да преведе само 30 хил. долара. Финансистът завежда иск за общо 346 800 долара – сумата включва парите от записа на заповед и не отчита върнатите 30 хил. долара. По бързо производство е издадена заповед за изпълнение. Защитата на длъжника обаче твърди, че Александров е изпуснал срокове и не са спазени процедури. Въпреки това частен съдебен изпълнител обявява ипотекираната сграда на Кирил Русев за публична продан и то на цена повече от два пъти по-ниска от ликвидационната ѝ стойност.

На търга се явява единствено Стоян Александров и я купува.

„Да продадеш нещо, което не е доказано изобщо, че дължиш – това се случва. Имотът е продаден за 300 хил. лв. и е взет от кредитора по делото Стоян Александров“, обясни Ганев.

Според Русев човек като Стоянов, който има ресурс, може да си позволи да плати на частния съдебен изпълнител допълнително възнаграждение, за да продаде имота на половин цена.

Бизнесменът твърди, че не е единственият в подобна ситуация – „потърпевшите са доста“.

Ивайло Илиев, например, също взема кредит от Александров като физическо лице.

Снимка: bTV

Става въпрос за 300 хил. лв. личен заем. За да получи парите, Илиев и съпругата му ипотекират семейното си жилище в полза на финансиста и фирмени имоти като допълнително обезпечение.

Според него уговорката била, ако не успее да върне парите, дългът му да бъде покрит с продажбата на фирмените имоти, а той и жена му да запазят жилището си.

„Затова ипотеката беше едновременно за терени за 3 млн. лв., плюс жилището, което е за 600 хил. лв. Играта се оказа много простичка – след като не успях да му върна сумата, през 2012 г. той заведе исково производство по съкратената процедура и се снабди с изпълнителен иск за 50 хил. лева. Обявена бе публична продан и апартаментът беше продаден на неизвестно лице, което не се е появявало дори само да погледне жилището“, разказа Илиев.

Апартаментът е продаден за 247 хил. лв., въпреки настояването на длъжника да бъдат разпродадени имотите на фирмата му, вместо единственото семейно жилище. Длъжникът разчитал, че домът му е защитен, защото половината принадлежи на съпругата му. Тя, от своя страна, не е вземала пари от Стоян Александров и не е страна по договора за заем. Въпреки че съдебен състав се съгласява с тези обстоятелства, съдебното решение се оказва закъсняло: жилището на Илиеви вече е продадено. 50 хил. лв. отиват при Александров, а останалите и до сега стоят блокирани при частния съдебен изпълнител.

Бившият финансов министър Стоян Александров отказа да застане пред камерата на bTV, но отговори на някои въпроси по телефона.

Той потвърди, че дава заеми срещу лихва с думите: „Естествено. Вие България ли откривате, света ли откривате? Кой дава заем без лихва?“

А ги дава като частно лице, „защото си имам доходи, които са си мои и нямам никаква забрана да се разпореждам с моите пари както намеря за добре“.

Александров посочи, че е декларирал всички заеми в годишните си данъчни декларации.

Според Националната агенция по приходите обаче декларирането на договори за заеми не узаконява забранената лихварска дейност.

През годините длъжниците сезирали институциите, но без резултат.

„Подавал съм жалби до прокуратура, до съд, до президент, до министър-председател, до всички институции съм се обръщал с конкретни документи. Никой не ти обръща внимание, всеки казва: „Нормално е, така е. Няма лихварска дейност“ – разказа Ивайло Илиев. – Имам писмо от БНБ, пописано от подуправителя Радев, в което пък се казва точно обратното – че предоставянето на парични средства от физическо лице са недопустими, следователно трябва да сигнализирам в прокуратурата, което съм направил, но до момента резултатът е трагичен. Прокуратурата не смее да го обяви него за лихвар. Значи, един циганин с 5000 или 10 хил. лева във Варна може да бъде вкаран в затвора за лихварство, да му бъде конфискувано половината имущество, а Стоян Александров просто не е нарушител, не е лихвар“.

Снимка: bTV

Кирил Русев и адвокатът му Николай Ганев твърдят, че делата срещу Стоян Александров са съпътствани с редица нередности – поправяни са дати, за да се удължи срок в полза на Александров, вземани са решения в негов интерес в съмнително кратки срокове, а делата се бавят с години.

Снимка: bTV

Според Александров дела срещу него водят хора, които не искат да върнат заемите си: „Те са завели дела срещу мен, срещу съдия изпълнителите, срещу други като организирана престъпна група. Едва ли не аз държа съда, държа прокурори, държа следователи и т. н. Това са хора, които са взели пари и не искат да ги връщат. Те са една мафия 4 – 5 човека“.

Вижте целия репортаж с още разкази на потърпевши:

Становище на БНБ, изпратено до bTV, гласи, че даването на заеми не е забранено, когато се осъществява със собствени, а не с привлечени средства. „Независимо, че законодателството не съдържа изрична забрана физически лица да извършват дейности по отпускане на заеми срещу лихва със собствени средства, следва да се има предвид, че в случаите, когато тази дейност се осъществява от едно лице като дейност по занятие, тоест „основна дейност“, е необходима регистрация по Търговския закон и вписване в публичния регистър на финансовите институции, воден от БНБ“.

Стоян Александров не е вписан в този регистър.

„Предвид изложеното, въпреки че физическите лица принципно могат да отпускат заеми срещу лихва със собствени средства, за тях не е регламентирана възможност да извършват този вид сделки като дейност по занятие“.

Ключът в случая е във фразата „дейност по занятие“ и предстои институциите да решат дали Стоян Александров просто се е разпореждал с лични средства или е давал заеми като основна дейност.

Законна ли е дейността на бившия финансов министър? Oчаквайте продължението в четвъртък сутрин в „Тази сутрин“ по bTV.