Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) започва процедура срещу седем компании за картел на пазара на горива. Започва и процедура за злоупотреба с монополно положение срещу "Лукойл Нефтохим".

КЗК обяви заключенията си в своя трети поред секторен анализ на пазара на горивата. Първите анализи бяха през 2009 и 2012 г., но те не доказаха нищо.

Сега обаче КЗК намира, че има идентичност в ценовата политика на пазара на търговия на дребно, прилагана от следните дружества: „Шел България“ ЕАД, „Ромпетрол България“ ЕАД, „Еко България“ ООД, „ОМВ България“ ООД, „Петрол“ АД, „НИС Петрол“ ЕООД и „Лукойл България“ ЕООД.

Анализът е показал, че са поддържани сходни цени са били по-високи от пазарните. Т.е. шофьорите са плащали повече, а печалбата е отивала при търговците.

От Комисията обаче не можаха да кажат с колко са ощетени от евентуалия картел потребителите, тъй като информацията представлява търговска тайна.

Според независими експерти обаче изкривяването на пазара е струвало 3 млрд. лв.

От газовата и петролна асоциация категорично отхвърлят обвиненията за картел.

От там обаче отказаха коментар относно критиките на комисията, докато не получат и не прочетат целия доклад, който е 120 страници.

За момента няма коментар и от страна на фирмите попаднали в списъка на КЗК.

По отношение на „Лукойл Нефтохим Бургас” АД пък секторното проучване показва, че през изследвания период цената на автомобилните горива, предназначени за местния пазар, е по-висока в сравнение с предлаганите от дружеството цени за износ при равни други условия.

Съгласно икономическата доктрина при нормално функционираща пазарна среда цените следва да отчитат динамичните промени в търсенето и предлагането, като по този начин се формира равновесна пазарна цена. Пренебрегването на тази функция води до несъвършенства и изкривяване на пазарната среда. Това може да означава, че върху определянето на производствените цени на петролните продукти в България могат да влияят и непазарни фактори, чрез които „Лукойл Нефтохим Бургас” АД да извлече допълнителни икономически ползи по отношение на стопанската си дейност в страната, особено предвид специалното му положение на изявен лидер на пазара на производство и внос на горива в Република България, посочват от КЗК.

Комисията сега установява и наличието на административно-правни бариери пред доставчиците на горива на националния пазар, свързани с функционирането на данъчни складове в страната.

Основен проблем в сектора е, че голяма част от доставчиците не притежават собствени данъчни складове поради невъзможността да отговорят на законовите изисквания за изграждане и регистриране на такива, както и поради недостатъчен финансов ресурс.

Условията за отварянето на такъв склад включват уставен капитал от 500 хил. лв. и гаранции до 30 млн. лв. за дължим акциз.

Преразглеждането и евентуалното облекчаване на някои административни изисквания би стимулирало както предприятията, свързани с производството и реализацията на горива, така и други стопански субекти да инвестират в създаването и регистрирането на нови данъчни складове за горива в страната. По този начин увеличеният внос би оказал конкурентен натиск върху местните доставчици по отношение на цената и условията на доставка, посочват от КЗК.

Проверката за това дали на пазара на горивата у нас има договорки в ущърб на потребителите започна още миналото лято. Не е ясно обаче колко време ще е нужно, за да завърши тя.

Освен това, след като процедурата при КЗК завърши, следва фаза на съдебно обжалване.

От комисията се ангажираха заключенията им да бъдат подплатени с достатъчно факти, така че да издържат в съда.

"Все още обаче не сме наясно колко сложен е казусът и колко ще ни сътрудничат засегнатите компании", отговори говорителят на КЗК Марио Гавраилов на въпрос колко време ще е нужно на комисията, за да приключи цялата процедура.

Снимка: bTV

Максималната глоба, която може да бъде наложена, е 10% от годишния оборот на виновната компания. Става дума обаче за пазар, в който оборотите са милиарди левове.

И нещо любопитно – първият от играчите, който признае участие в картел, ще се размине без глоба, но ще помогне доводите на комисията да издържат в съда.

През август 2015 г., когато и цените на горивата гонеха рекордни стойности, премиерът Бойко Борисов също поиска да се провери дали не се поддържат изкуствено високи цени.

Тогава се стигна само до препломбиране на всички бензинови колонки.