Млади мъже между 18 и 30 години със средно образование, които често сменят местоработата си или са сезонно заети – това е профилът на онези, които най-често теглят потребителски или бързи кредити, сочи проучване на Асоциацията на колекторските фирми.

Най-общо нуждаещите се от пари вземат кредит, за да подобрят стандарта си на живот.

Покупка №1 е съвременен мобилен телефон. След това идват други технологични джаджи – например телевизори. Често парите се ползват и за почивка, обяснява директорът на асоциацията Райна Миткова в рубриката „Чети етикета” по bTV.

Септември традиционно е лош месец по отношение на събираемостта – не само защото изплащаме задълженията си от почивката, но идват и учениците, посочи тя.

Средното задължение през 2015 – 2016 г. е 1104 лв. и отбелязва ръст от 42% в сравнение с периода 2014 – 2015 г., когато е било 775 лв.

През 2014 2105 г. средното задължение на домакинство се формираше най-вече от сметки за ток, вода, парно и от сметки за мобилни телефони, а през последната година с по-доброто икономическо развитие в страната хората започнаха да се чувстват по-спокойни и да теглят вече и банкови кредити, обясни Миткова.

Повечето от тези, които теглят потребителски кредити, са мъже: съотношението е 60% мъже към 40% жени. Според Миткова обяснението се крие в това, че трудът на жените не е толкова добре платен като мъжете.

При ипотечните кредити разликата е още по-голяма – 70% към 30%.

Мъжете са по-рисково настроени, чувстват се по-сигурни, а жените са малко по-консервативни за харченето на пари, коментира Миткова.

Отношенията на длъжниците с т.нар. "колекторски фирми" не винаги са особено лесни.

Преди 12 години Ани купува на изплащане от голяма търговска верига в Пловдив хладилник, пералня и печка за 1063 лв. Трябва да върне сумата на фирма за бързи кредити, като внася по 74 лв. на месец в рамките на година и половина.

„Внесох два месеца повече от тази сума, която ми беше като месечно задължение, имам документ за това от банката”, посочва Ани.

Следват няколко месеца на финансово затруднение и жената спира до плаща. На следващата година обаче погасява напълно дълга си.

Осем години по-късно, през 2013 г., от телефонно обаждане от колекторска фирма тя разбира, че тя още се води длъжник. От фирмата за кредити не могат да ѝ предоставят документ за напълно изплатените уреди, а самата Ани е загубила своето платежно нареждане.

„Никой не ме е потърсил или попитал да ми каже: „Госпожо, вие имате задължение към нас, има някакъв проблем, да го решим, да започнете вноски. Аз изведнъж получавам документ, че дължа 1360 лв. за тези домакински уреди”, казва тя.

Тогава започва и телефонният тормоз. Обаждат ѝ се със заплахи, че ще дойдат и ще вземат всичко.

Според адвоката на Ани това е честа практика на колекторските фирми - да тормозят хората по телефона, вместо да завеждат дело.

Именно заради тормоза, на който е била подложена, Ани плаща още 150 лв. на колекторската фирма, въпреки че знае, че е изплатила дълга си докрай.

Райна Миткова призна, че често се получават такъв тип сигнали. За съжаление, във всяка индустрия имаме фирми, които не работят по най-добрия начин и откровено тормозят хората, отбеляза тя. Миткова обаче беше категорична, че няма такива случаи с компании от асоциацията.

Според адвокат Мариана Розованова такива сигнали не са инцидентни и често хората се сблъскват с натиск, психически тормоз, постоянни обаждания по телефона, в които се демонстрира арогантно поведение, а от някои фирми се отправят и директни заплахи.

Бързите кредити са най-сериозният проблем на хората, защото се отпускат много лесно, с много ниска оценка на риска, вземаме бързо парите, понякога не осъзнаваме какво оскъпяване ще плащаме. Големи грешки правят хората, когато се опитват с бързи кредити да погасяват други задължения, защото влизат в спирала, коментира кредитният консултант Тихомир Тошев.

„Миналия месец имаме клиент с 19 бързи кредита, който дойде и каза: Вече не мога да плащам”, даде пример той.

  • „Чети етикета”: Козунакът за Великден от магазина – без изкуствени оцветители, но с много добавки
  • „Чети етикета”: Ще решат ли шкафчетата в училище проблема с тежките раници?
  • „Чети етикета”: Какъв е алкохолът, който се предлага в интернет?
  • „Чети етикета“: Какъв е въздухът, който дишаме
  • „Чети етикета”: Има ли хормони и антибиотици в пилешкото?
  • „Чети етикета”: Как да изберем зимните гуми?
  • „Чети етикета”: Какви са обезщетенията при лекарска грешка?
  • „Чети етикета“: Колко тежи ученическата раница
  • „Чети етикета”: Има бум в използването на хомеопатични продукти в България
  • „Чети етикета“: Откриха тежки метали в замразената риба
  • "Чети етикета: Колко струва килограм домашна лютеница или туршия по цени на едро?
  • „Чети етикета”: Закуска в училище – какво е здравословно
  • „Чети етикета”: Има ли опасни яйца на българския пазар?
  • "Чети етикета": С 8% скача сметката ни за ток заради климатика в жегата
  • „Чети етикета“: Какви са опасностите за децата онлайн
  • „Чети етикета”: Сервират ли ни стара храна в „ол инклузив” хотелите по Черноморието?
  • „Чети етикета”: Златните правила за безопасно шофиране през лятото
  • „Чети етикета”: Очакват ли туристите в „Слънчев бряг” да е тихо?
  • "Чети етикета": Има ли фалшиви храни на българския пазар?
  • „Чети етикета“: Чиста ли е водата по българското Черноморие