В Бюджет 2015 са заложени 1 млрд. лв. държавна гаранция за националната програма за саниране на многофамилните жилища. Това обяви министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на брифинг в Министерски съвет.

„България е в най-негативните класации за енергийно неефективни сгради”, обяви Павлова. „Като погледнем какво е състоянието 70 259 сгради - панелни и стоманобетонни , които представляват 1,123 млн. жилища - те трябва да бъдат санирани”, допълни тя. От тези жилища 82 на сто от панелните се намират в 28-те големи града. С предимство ще са първо големите блокове с повече от 36 апартамента.

Българската банка за развитие с държавна гаранция ще създаде Фонд за саниране, в който ще се наберат пари от международни финансови институции. Парите ще се дават на общините, а кметовете ще ги прехвърлят на сдруженията на собствениците на всяка една сграда, която иска да се включи в програмата.

„Ние говорим за 100% безвъзмездно финансиране от държавата, така че сдруженията нямат никакъв финансов ангажимент”, поясни Павлова.

Ангажимент на етажната собстевност е да регистрира такова сдружение. Това сдружение кандидатства пред общината за включване в програмата.

Прави се енергийно и конструктивно обследване на всяка сграда и след това се ремонтира.

В санирането се включват изолацията, дограмите, хоризонталните и веркиталните щрангове, ремонти на покривите и общите части. „Домовете на нашите съграждани да изгеждат по различно, защото не искам да си мисля какво ще стане след двайсет години с тия жилища, и къде въобще ще живеят тези хора”, заяви кметът на Пазарджик Тодор Попов.

„Аз съм убеден, че когато инициативата е в ръцете на местната власт и под контрола на МРРБ, нещата ще вървят по-бързо”, заяви градоначалникът на Бургас Димитър Николов.

„Има интерес от хората. от една страна. продължаваме живота на жилищата, повишаваме им цената и намаляваме разходите”, обясни кметът на Благоевград Атанас Камбитов.

Общините са готови да съфинансират и благоустрояване на междублоковите пространства. „Би трябвало да няма никой недоволен, защото тези 25% спираха хората, досега може би само това е била пречката”, обясни домоуправителят Йордан Димитров.

Дамоуправителите се притесняват дали веднъж създадено сдружението на собствениците няма да поеме и дълговете за сметки на етажната собственост.

Предимство ще имат най големите жилищни блока - с минимум 36 жилища. Те ще трябва да създадат свое сдружение и с него да кандидатстват пред общините първи. Така че големите жилищни блокове, в които съседите успеят първи да се договорят и да създадат такова сдружение ще спечелят най-много.