Асоциацията на индустриалния капитал в България предложи пред депутатите от бюджетната комисия въвеждане на диференцирана минимална работна заплата в различните сектори, предаде БГНЕС. Тази и други мерки бяха посрещнати "на нож" от синдикатите.

Председателят на АИКБ Васил Велев нарече „преекспонирана” темата за ръста на минималната работна заплата и бе категоричен, че МРЗ у нас е висока.

„Минималната заплата в един сектор може да е 500-600 лева, но в други дейности, където средната заплата е толкова, минималната също ще стане по-ниска”, посочи той.

Велев обяви, че организацията е доволна от свалянето на преразпределението под 40% и запазването на данъчните ставки. АИКБ подкрепя намаляването на разходите в държавната администрация и не подкрепя възраженията на Министерство на отбраната, тъй като разходите за отбрана у нас са над средните за Европа.

АИКБ подкрепя и размразяването на пенсионната реформа и смята, че възрастта при жените може да нараства с по-голяма стъпка от 6 месеца до изравняването на възрастта при мъжете - 65 години, каквато по думите му е препоръката на Европейската комисия. Подкрепяме енергично предвидените средства за разплащане с бизнеса и бързия старт на оперативните програми, каза той.

Остават нерешени някои въпроси, призна Велев. Той обяви, че може да се направи по-смела стъпка в посока на бюджетния дефицит, като от АИКБ имат по-оптимистична прогноза от заложените 3% за 2015, но тя може да се осъществи при стабилност и бързо разрешаване на кризата в Украйна.

Индустриалците не подкрепят запазването на първите три болнични, които се заплащат от работодателя. Другата мярка, която АИКБ не подкрепя е административното увеличаване на максималните осигурителни доходи.

Контра

Очаквано с повечето от мерките, които работодателите подкрепят, не се съгласиха синдикатите, които дори обещаха протести по определени теми.

Подкрепяме намерението за повишаване на минималната работа заплата, макар да искаме по-високо увеличение, каза от своя страна Николай Ненков от КНСБ. Синдикатите подкрепят и увеличаването на максималния осигурителен доход и ръста на минималните осигурителни прагове.

„Липсват мерки за растеж на икономиката, още повече липсват мерки за ръст на потреблението чрез увеличаване на доходите. Очертават се механични съкращения - някъде трябва да има такива, но не трябва да се пипат приходните администрации и структурите, които се занимават с пряко обслужване на гражданите”, обяви Ненков.

Той добави, че липсват мерки за преодоляване на дефлацията. "Посочено е, че от отрицателна дефлация -1,5% отиваме на инфлация 0,1%, но от доклада не личи как ще стане това", предупреди той.

Загърбен е необлагаемият минимум, отново е отложено семейното подоходно облагане, каза Ненков. По думите му, не е имало смисъл да се отменя преференцията за възстановяване на платения данък върху доходите на лицата до минимална заплата и призова това да се промени между първо и второ четене на бюджета.

Категорично не сме съгласни и тези дни ще протестираме срещу нарастването на възрастта за пенсиониране за трета категория работници, обяви Ненков.