Най-предпочитаната специалност у нас е „Икономика“, изучават я 29 321 души. В последните години обаче броят им намалява значително заради последователните усилия на държавата да регулира търсенето на образование и предлагането на работни места на пазара на труда. На второ място по брой обучаващи се е "Педагогика" с 16 719 бъдещи абсолвенти, а на трето е "Медицина" с 13 186. За първи път от трите най-масови направления изпада "Администрация и управление", което се изучава от 13 137 студенти.
Това показват данните от 11-ото издание на Рейтинговата система на висшите училища в България, представено днес в МОН.
През академичната 2020/2021 г. студентите в родните университети са се увеличили с над 4000 души и достигат до 202 605 души.
Кои са най-големите висши училища у нас?
Най-голямото висше училище остава СУ "Св. Климент Охридски", в който учат 22 250 студенти. На второ място е ПУ "Паисий Хилендарски" с 16 580 студенти, третото място е за УНСС с 14 600 бъдещи висшисти.
12 университета в страната имат под 1000 възпитаници, 13% от студентите са в частни висши училища, като най-често те следват в специалности от направленията "Театрално и филмово изкуство" и "Теория на изкуствата".
През миналата академична година най-много се е повишил броят на първокурсниците в "Педагогика на обучението по..." - с 24% и в "Педагогика" – с 9%. Бъдещите лекари също са се увеличили с 6%. На този фон студентите в направлението "Обществено здраве" са намалели с 11%, а изучаващите "Туризъм" - с 10%.
Все по-често младите висшисти се сблъскват с безработицата
През годините се очертава тенденция дипломираните експерти в туризма трудно да намират реализация по специалността и често да остават без работа. Новото издание на Рейтинговата система показва, че най-голямата безработица е при завършилите "Туризъм" – 5,9%.
Безработицата е най-ниска сред завършилите "Медицина", "Фармация", "Стоматология" и "Военно дело", тя е под 1%.
През първите пет години след дипломирането си 53 на сто от висшистите в България са работили на позиции, изискващи висше образование. През 2014 г. делът им е бил 46 на сто.
А доходите?
Нарастване има и при средния осигурителен доход. През 2021 г. той е 1520 лв. спрямо 1373 лв. през миналата година и 867 лв. през 2014 г. Най-голямо е увеличението в професионалните направления, които подготвят кадри за здравеопазването и образованието. Средният осигурителен доход при завършилите "Медицина" за последната година е скочил с 35%, при "Здравни грижи" - с 30%, а при завършилите педагогически и образователни професионални направления - между 17-20%.
Професионалните направления с най-високи средни доходи сред завършилите са "Информатика и компютърни науки", "Математика", "Комуникационна и компютърна техника", "Проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми", "Металургия", "Обществено здраве", "Медицина", "Електроника, електротехника и автоматика" и "Военно дело".
Повишил се е броят на научните публикации на висшите училища в международните библиографски бази данни. Броят им в „Web of Science“ за периода 2016-2020 г. е приблизително 19 000 и надхвърля с 1400 публикациите през предходния изследван петгодишен период. Броят на публикациите в „Scopus“ е 18 400 - с над 2400 повече от периода 2015-2019 г.
