1989 година – големите протести, падането на социалистическия режим и началото на „промяната”. Така България започва пътя си на демократична република.
От тогава 9 председатели са заставали начело на Народното събрание. Сред най-ярките имена от началото на прехода се нареждат Стефан Савов, Благовест Сендов и Йордан Соколов.
Соколов е единственият парламентарен шеф, който изкарва пълен четиригодишен мандат.
5 юли 2001 г.
Депутатите от 39-тото Народно събрание полагат клетва. За председател е избран сегашният служебен премиер Огнян Герджиков.
Първият му жест – подарява на всички депутати свитък с произведението „приказка за стълбата” на Христо Смирненски и обявява война на гласуването с чужди карти. Това е проблем, който той не успява да реши и хвърля оставката.
11 юли 2005 г.
Да се справи с празната пленарна зала и гласуването с чужди карти се заканва и Георги Пирински. Депутатите, които го правят, остават без надник и се отстраняват от заседанието за деня, предлага той.
Идеята е безуспешна и партиите гласуват против.
Едно от ключовите решения на Пирински обаче е да ограничи достъпа на журналисти в парламента, за да не пречат на депутатите.
14 юли 2009 г.
Цецка Цачева от ГЕРБ влиза в историята на България като първата жена председател на Народното събрание. Тя заявява, ще се поддържа добрия тон между депутатите.
Въпреки заявката си тя често попада в центъра на горещите скандали.
24 юли 2014 г.
Михаил Миков от БСП открива първото заседание на новия 42-ри парламент и сяда на председателското кресло.
За краткия си престой той успя да се погрижи както за доброто настроение на депутатите, така и за спазването на реда в залата, дори когато на трибуната бяха първите мъже в държавата.
43-тото Народно събрание
То отново е с председател Цецка Цачева, но 2 години и 3 месеца след учредяването му удря и последният звънец.
