Ще ви разкажем една история за пълен обрат в съдбата. Животът на Христо Марков, депутат от Великото Народно събрание, е пример за възход и падение. От депутат става директор на голямо предприятие, а днес живее в малка схлупена къщурка в село край Пловдив.

- Здравейте.

- Здравейте.

- От жълтите павета, се срещаме на паветата

- На Брестовица.

- Ама сте щастлив.

- Вижте, личен избор, всеки си го прави и как възприема превратностите на съдбата също е избор

- Ще ни поканите ли?

-Е разбира се, заповядайте.

А превратностите в живота на Христо Марков изглеждат така - пътят му започва като един от създателите на СДС в Пловдив. След това Марков е депутат във Великото Народно събрание и в 36-то Народно събрание. Бил е близо и до големите политици и до големите босове в подземния свят. Сега обаче е близо до природата, с оскъдна пенсия и купища архивни документи. Притежава малка къща на село и ракия от жълт кантарион. Това е история за пътят нагоре и надолу.

- Ето Ви тук сега във вашия дом от колко време живеете на село?

- От две години си живея тук.

- Как се стигна до тук?

- Стигна се след житейски премеждия. И се оказа, че струвам 50 000 лева...бях изгонен тук.

Най-драматичните премеждия в живота на Христо Марков са след развода със съпругата му. Краят на делото е и краят на имуществото му.

- Всичките ми картини, колекцията от ценни монети,... за жилището се водят тепърва дела и ще има съдебни процедури. И аз се озовах тук.

Оттук се връщаме и на политическото му начало. Започнал е с легендарния отец Амбарев. Създал и Независими демократични сили в Пловдив.

- От самото начало бяхме в обтегнати отношения. Особено с ръководството на СДС - с Желю, с Петър Берон с Петко Симеонов, не искахме да правим в Пловдив СДС. До един прекрасен момент, когато дойдоха Берон и Петко Симеонов и казаха, че така не може. И го трансформирахме в СДС. Това ни бяха първите големите скандали. Огромни скандали.

- Как ви наричаше Берон докато се карахте?

- Непрокопсаници, фашизоиди.

- Кога Христо Марков пристигна на жълтите павета?

- Веднага с откриването на Велико Народно събрание.

- Знаехте ли какво да правите?

-Аз бях само на 28 години. И попадам в първо една атмосфера, която ми е тотално непозната. На 28 години да осъзнаеш, че си във Велико Народно събрание, хората около себе си. Изведнъж виждаш хора, които ги възприемаш като легенди - Тодор Колев, Петър Слабаков, Валери Петров.

Преди подписването на конституцията аз напуснах заседанията. Просто не бях съгласен с текстовете в Конституцията. Например цялата глава за съдебната власт е тотално объркана. Компилациите, игричките вътре във Великото Народно събрание не бяха в стила на истинското СДС, и напуснах. И тогава се появиха много изкушения. На първо място психологически. Ми как така на теб името ти остава в историята, подписваш Конституцията. Започнаха намеци за чисто парични облаги.

- Е там как издържахте

- Аз бях мажоритарен кандидат и малко преди да напуснем Великото Народно събрание събрах моя мажоритарен район в едно кино в Пловдив и ги попитах удачно ли е техният народен представител да подпише конституцията и 80% от хората казаха „Не”. Съобразих се с хората.

Освен че влязъл във Великото Народно събрание Христо Марков влязъл и в митичните среди на ВИС 2.

- С Васил Илиев се познавахме преди промените. Още от спортното училище „Олимпийски надежди”. Аз бях щангист, той беше борец . Но по-късно отново се видяхме когато бях депутат в 36-то Народно събрание. Аз бях приятел с него и никога няма да се отрека. Васко беше едно от малкото разумни момчета въпреки тъмната му слава. Но Васко беше интересен човек и най-вече на политическа основа. Той не обичаше комунистите. И аз съм му казвал:”Абе Васко, виждам те много често с шефа на БСП в София Александър Маринов. Васил Илиев ми казваше: „Да, аз трябва да правя компромиси.

- Какво беше приятелството ви, излизахте ли по заведения?

- Е ходили сме по заведения, разбира се. Той много обичаше една песен на младата Тони Дачева – „Бедни и богати” и караше във всяка кръчма по десет пъти да се повтаря тази песен и им оставяше луди пари, между другото. Дори в Щатите на Световното първенство. 1994 г. бяхме там, дори там беше намерил някакъв певец, който пееше в Щатските заведения тая песен на Тони Дачева след победата ни над Аржентина.

- Кога, преди да го убият, се видяхте?

- Вече не бях депутат - на една сватба, той дойде и се видяхме тогава и тогава ми разказа, че има намерение да прави банка. Беше тръгнал срива на лева. Васил ми каза, че е едни от малкото, които имат кеш пари и мечтае да направи банка. И моята версия, че всъщност го убиха заради това, защото той беше единственият човек, който имаше пари кеш.

- Доскоро сте имал нещо много интересно, което сте предал на Пловдивския архив. Писмо от Васил Илиев.

- Да, понеже съм се мотал в политическите среди. Идеята му беше да му посоча не в писмо официално, а на един лист да му посоча човек, който е подходящ да се захване, да организира една банка. Но да бъде „млад, свестен, честен”, такива му бяха думите. Да му предложа няколко имена. И те го убиха. Не повече от месец преди това беше това писмо...

- А защо не си запазихте това писмо за вас, а го дадохте на архива?

- Защото ме изгониха от къщи и това е едни микробус с документи, нямаше къде да го събера. И реших всичко като материал... купувал съм много досиета, защото там имаше черен пазар на досиета.

- Как така?

- Ами в началото на 90-та година. Ченгетата, уволнени от полицията, предлагаха досиета .  

- Колко струваше едно досие?

- Не бяха малко пари. За една тънка папка съм давал една депутатска заплата .

- С чие име беше?

- Ще го спестя. Прекалено скандално е.

- Кажете, де.

- Не.

- Действащ политик ли е?

- Доскоро действащ.

- А вие възползвахте ли се от това досие?

- Не, защото по-късно ми казаха, че е имало много фалшификати. Но тогава ченгетата си имаха борса за досиета.

- И депутати от Великото Народно събрание ходеха на шопинг да си купуват досиета?

- Идваха такива странни хора, които предлагаха документи. Да, предлагаха такива .

- Като куфарната търговия.

- Да, идваха хора, които предлагаха

- В Народното събрание?

- В Народното събрание, в хотел „София” (...), идваха хора и предлагаха интересни документи .

- И Вие сте си купувал?

- Да, купувал съм си много интересни .

- А защо си ги купувахте, като твърдите, че не сте ги използвали?

- Защото беше хит тогава .

- Власт да имаш документите за някой си?

- И изнудване понякога. Да, имало го и това

- Никога не сте се изкушавали?

- Не, очи в очи не съм изнудвал. Вадил съм много неща.

- Сега сте зле с парите, не мислите ли да се възползвате

- Не. Не е етично. Изкушавал съм се. В един момент експертите, като погледнаха какво имам, един от тях ми каза, че престъпление да държиш тези неща за себе си. Това е история. Не е етично. Това наклони везните да ги предам.

- Сега не Ви ли е криво, че при това минало не сте възползвал, за да живеете по-добре?

- Тъжно ми е. Това е съдба .Човек трябва да приема нещата и философски понякога. Толкова ми е бил акълът. Това е положението, но в крайна сметка човек трябва да запази и достойнство, и лична независимост.

Тъжен комикс. Тъжен комикс е животът. Но е комикс все пак. Никога не трябва да забравяме и това, че комикс все пак. Никога не трябва да забравяме и това.