Само за половин година хранителна банка у нас е спасила 120 тона продукти, които били извън срока за годност, но годни за консумация. Пакетите с помощи са стигнали до 5000 души от цялата страна, но проблемът с дарителите остава. Плащането на ДДС върху дарената храна спира търговските вериги да даряват.
В един пенсионерски клуб в столицата екип на bTV срещна десетки нуждаещи се хора. За тях пакетите с храна са жизненоважни. Мария Димчевае на 72 години и разчита единствено на скромната си пенсия от 140 лева. „В момента имам само два хляба и отивам за обяд в съвета”, казва пенсионерката.
В същото време разхищението на храна у нас продължава - в десетки и стотици тонове, всяка година. За първите шест месеца от дейността си Първата хранителна банка у нас спасява, но все още малко.
„Както вече сме казвали, е по-скъпо да дариш, отколкото да унищожиш храната. Ние бихме могли да спасим тази година пет до седем пъти повече храна”, обясни шефът на Хранителната банка Мая Калчева.
Плащането на ДДС върху даренията отказва бизнеса и най-големият дарител се оказва Агенцията по безопасност на храните. „От създаването на хранителната банка са дарени 3 тона месо и 47 тона картофи. Категорично става въпрос за продукти, които са в срок на годност”, заяви Силвия Каменова от агенцията.
По данни на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата се изхвърлят стряскащи количества плодове и зеленчуци. Всеки месец по тържищата и борсите само в столицата се губят стотици тонове годни плодове и зеленчуци.
