Кюстендилското село Горно Уйно с рекорд за най-бързо…обезлюдяване. Само за век от 1300 души в него днес са останали петима.
Селото обаче е много по-известно с интересното си име, което от години е част от народния фолклор.
Едва ли ще минете случайно покрай Горно и Долно Уйно. Високо в планината, почти на сръбската граница, селата носят колоритни имена, а зад тях стои любопитна история.
"По средата на двете села е имало фамилия и една от момите била женена в долния край, а другата в горния. Момчето на тая фамилия казвало "Ще ходя при горната уйна, утре при долната уйна" и от там Горна и Долна Уйна. Другата версия е, че идва от съглашението на думата уния. Тая дума за първи път 1576 година се споменава в турски регистри за Горна Уния”, разказва Радослав Донев, жител на Долно Уйно.
Местността обаче пресъхнала, а хората останали и без поминък. Така през 30-те и 50-те години на минали век на два пъти повечето жители се изселили. Днес в Горно Уйно живеят петима души, а в Долно Уйно - 7. Свикнали са с хорските насмешки и дори сами се шегуват с родното си село.
"В нашия район сме свикнали с наименованието, но в по-шеговити компании и като деца особено сме се присмивали" , признава кметският наместник на Долно и Горно Уйно Румен Алексов.
Откъде идват имената на някои от най-интересните населени места в България, гледайте тази вечер в bTV Репортерите.
