В поредицата „Големите” ще ви разкажем историята на един от легендарните летци, които водят смела и саможертвена битка, за да опазят небето над България по време на Втората световна война.

Поручик Неделчо Бончев е втората жива торпила след Димитър Списаревски, но с повече въздушни победи. За него разказва единствената му жива роднина, която е съхранила спомените за него – братовчедка му Парашкева Бикова.

Неделчо Бончев е роден на 21 юни 1917 г. в София. Учил е във Втора мъжка гимназия заедно с другия легендарен военен ас – Димитър Списаревски. Парашкева си спомня как още от дете всички знаели какъв ще стане. Имал и брат моряк, с който често ходели на гости при роднините в Мирково.

„Бате Атаний – този, който е моряка, си пълни едно корито с вода и си пуска вътре това, а бате Неделчо самолетите и ги пуска по двора, от стари книги, останали от моите сестри. От тях прави самолетчета и си лети”, разказва Парашкева.

Бончев постъпва във Военното училище на Негово Величество и е причислен към 58-ми випуск заради добри резултати и е изпратен на специализация в Германия. След завършването на Изтребителната школа в Карлово постъпва като боен пилот и се качва на легендарния Масершмит.

Бончев бързо израства до командир на ято. Неговата саможертвеност го прави кошмарът на вражеските пилоти. При започването на англо-американските бомбардировки над София през 1943 г. се сформира орляк. Бончев става командир на 642 крило, което има задача да защитава небето над София.

„През 1943-44 година, когато беше войната, бомбардировките за мен, в спомените ми като дете, бяха нещо страшно. Цяла София беше евакуирана и работеха само главните учреждения”, спомня си Парашкева.

На 17 април 1944 г. Бончев е отново във въздуха със своите бойни другари. Този ден остава в българската авиация като „Черният Великден” . Бомбардиран е районът на Централна гара и квартал „Надежда”, жертвите за изтребителната ни авиация в този ден са 6. За малко в това число не влиза и Неделчо Бонев.

След като успява да извърши втория таран в българската военна авиация и сваля американски бомбардировач, самолетът му е улучен,  поручик Бончев катапултира и полита надолу към земята, но заедно със седалката на самолета.

„Това е негов личен разказ, аз съм седяла на леглото вкъщи и съм го слушала с най-голям детински интерес какво му се е случило. Разказва той: „Мъча се аз да пусна парашута, обаче не става. Седалката с него, аз започвам да ритам, премятам се във въздуха, обаче падам като камък надолу”, спомня си Парашкева.

„Накрая успява, ботушите му падат то ритането, пада като камък. Пада в една пряспа някъде в Ихтиманско”, допълва тя.

След тежкото падане поручик Бончев оцелява – намира го овчар и е откаран в болница. По този начин той се превръща във втората жива торпила на България.

Бончев пада в гората посред мразовита зима. Разболява се от бронхопневмония и му забраняват да лети, но дори лекарската забрана не е достатъчна, за да пристъпи клетвата, която е дал пред родината.

„Излезе от болницата, възстанови се и се качи пак на Масершмита и си продължи да ги милва”, разказва Парашкева. В някакъв момент той пада в сръбска територия, окупирана от германците и става немски военнопленник.

Тук следите му се губят, но при семейството идват различни хора, за да уверят, че поручик Бончев е жив и ще се върне. По това време той се намира във Франкхурт, където става работник в завод за муниции.

Поручик Бончев имал годеница в България, която го чакала за сватба. Бил й подарил златен пръстен, а тя на него 12 златни безопасни игли – символ на тяхната 12-месечна любов.

„При майка му идваха последно двама. Дойдат хора, вече на възраст, и носят по една игла безопасна с уверение, че той ги изпраща”, спомня си Парашкева.

Неделчо Бончев уреждал бягствата на други българи военнопленници чрез една от жените пазачи. Обаятелният българин, който говорел немски обаче станал жертва на същата жена, която не пожелала да пусне само него.

„И го прострелва в гръб. Той е загинал в Германия, така и не му знаем гроба и костите къде са му”, допълва Парашкева.

Скоро след неговата смърт семейството на поручик Бончев е обявено за фашистко и името му спира да бъде споменавано за дълго време.

Личността на поручик Неделчо Бончев е един от най-ярките примери за смелостта, с която летците са бранили своята родина. И днес Парашкева не спира да разказва за делото на своя роднина и спазва последната молба на нейната майка: Да не забравя и почита както те го наричат бате Неделчо, дал живота си за България.