От хасковското село Нова надежда до Лондон - потърсихме мнението на българите, които активно гласуваха на 4 април. Харесват ли резултата и какво трябва да се случи в това особено политическо време?
66-годишният адвокат от Хасково Веско Георгиев приема изборите като лично задължение. Но след само два дни работа на новия парламент е разочарован.
„Държат се отвратително и едните, и другите. Тропа се по масата, подскача се, крещи се в залата, считам, че не стигаме, разбира се, до варианти на Украйна и Южна Корея, когато се бият, но очаквам всеки момент, и това може би ще бъде, ще им отива“, казва Георгиев.
Въпреки лошото първо впечатление, адвокатът вярва, че правителство все пак ще има, макар и краткосрочно.
„Демографски срив, като гледам накъде вървим като икономика, като образователна система, макар и разнородни партии, макар и новосформирали се, макар и без опит, има толкова важни задачи, които трябва да се решат“, коментира Георгиев.
20 километра на север от кантората на адвоката, в село Нова надежда една жена, отворила магазин със спечеленото от чужбина, е единствената надежда за храна на версия за местните.
Бояна Йорданова споделя, че чака хората да ѝ платят „от пенсия до пенсия. Много са ниски пенсиите на хората, детските добавки са много слаби, изобщо заплатите са много слаби“.
В Нова надежда списъкът с гласоподаватели още стои на прозореца на кметството. Тук вотът е шарен, какъвто е и парламентът. А надеждата за политическо разбирателство стига дори до крайност - споделя ни я Иван Костов, но не политикът, а строителният работник.
„Слави и Бойко да се съберат на едно, да видиш, че ще се оправи България. Да не се карат, щото не е хубаво“, казва Иван и допълва, че ако това не стане, „нови избори искаме, още в понеделник“.
„Важното е да са единни, да може нещо да подобрят по селата. Да отпуснат тия европейски пари, къде са? Къде са европейските пари?“, пита Боряна Йорданова.
А далеч - във Великобритания, където хиляди българи се редиха на километрични опашки, за да гласуват в едва 35 секции, очакват промяна в изборния процес.
„Когато свърши изборният ден, казах на колегите от изборната секция: „Колеги, ние нашата работа я свършихме, сега остава работата си да свършат и политиците“, казва нашата сънародница Милена Везенкова.
„Както се видя от изборите на 4 април, във Великобритания тези секции бяха крайно недостатъчно, да се разреши гласуване по пощата за страни извън ЕС и изобщо в чужбина“, иска Съни Тодорова.
Рекордните 180 0000 българи подадоха своя глас в чужбина.
