Ще се превърне ли отново вотът зад граница в горещ картоф между гласоподавателите, партиите и ЦИК?
Руслан Стоянов вече 30 години участва в избори в чужбина като представител на държавата в секционна комисия. Сега е в Майорка в секция с хартиени бюлетини, но не очаква опашки, защото навън гласуват само за партии.
„Знаете, че в чужбина бюлетината се различава, няма го преференциалното гласуване, тя е по-опростена, менюто с името на кандидатите не е активно“, припомня Руслан.
Дипломатът си спомня как на изборите за президент през 1991 г. в Париж са гласували над 700 души, защото в Швейцария местните власти не разрешили отварянето на секция. Представители на старата емиграция предприели нарочно пътуване.
„Изискването беше да имат български паспорт за да могат да гласуват. И си спомням за една дама на доста преклонна възраст, която се яви придружавава от своя син, мъж над 60 години, и се легитимира с царски паспорт, даже бяха на обща снимка“, спомня си Руслан.
Настъпила суматоха, как да постъпят, попитали ЦИК. „За нея нямаше проблем, но въпросът стоеше за детето, синът й, тогава отправихме въпрос към цик и те взеха решение, че и той може да гласува“, допълва Руслан.
За първи път представителите на политическите формации в комисите зад граница са известни две седмици предварително.
„Има достатъчно време изборните доброволци да се свържат с тези хора и да ги въвлекат в подготовката на секциите. Силно се надяваме да няма смени в последния момент“, коментира Атанас Цветански, доброволец в избирателна секция в Лондон.
За този вот Цветански е по-спокоен - в секцията в Западен Лондон, в която на 4 април пуснаха гласа си 1665 души има промяна.
„Не искам да си спомням какво се случи, опашки, сега е доста по-добре, тъй като въпросната секция във Филинг е разделена на три секции, така че Западен Лондон са пет секции“, казва Атанас.
За поддържане на машините във всички секции във Великобритания са разпределени 135 техници. Тяхното възнаграждение е 400 евро, членовете на секционните комиисии получават по 60.
