Заплаха за бизнеса в България видяха от ГЕРБ в решението на служебното правителство да даде принципна подкрепа за инициативата на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие за данъчното облагане. В нарочна пресконференция бившите управляващи пророкуваха 50-процентов скок на данък печалба у нас… но не казаха нищо за това, че новата по-висока ставка ще засегне само най-големите мултинационални корпорации.
Какво казаха
"ОИСР публикува списък на 1 юли, в който ние с интерес откриваме, че фигурира България. Прави впечатление, че доста европейски държави не фигурират – Унгария, Ирландия, Естония. Този списък е за държавите, които се съгласяват да повишат корпоративния данък на минимална ставка от 15%. В България корпоративният данък от години е 10%, за всички работещи това означава минимално 50% увеличение на данъка", заяви в щабквартирата на ГЕРБ кандидат-депутатът Александър Иванов.
Той изрази мнение, че това ще удари по IT бранша у нас.
Деница Сачева представи на медиите сметката на ГЕРБ по отношение на мярката: "Ако се вдигне корпоративният данък, 1,25 млрд. лева ще бъдат взети от бизнеса – да не ги реинвестира, да не може да вдига доходите, да не може да създава работни места, да не може да подобрява условията на труд. Може би това е скритият сценарий, по който се върви – всички наши опоненти дават изключително щедри социални обещания, утопични обещания за социални придобивки. Те не са възможни, ако не се вдигнат данъците".
Според нея "социалните утопии" биха стрували между 5 и 15 млрд. лева.
Какво е в действителност
На 30 юни правителството е взело решение да подкрепи инициативата на ОИСР, с което се изчерпва общото между фактическата ситуация и чутото на брифинга на ГЕРБ.
В решението на кабинета "е посочено, че нашата страна смята, че новата международна данъчна структура трябва да отчита икономическите, географските, демографските и геополитическите особености на всяка страна, че минималната данъчна ставка трябва да се прилага за международни корпорации с над 750 млн. евро оборот, както и да не се прилага за компании, базирани в страна членка с голям брой работници", става ясно от съобщението на правителствената пресслужба от този ден.
Подобни фирми у нас определено не са много на брой – ако приемем, че въобще има присъствие от този ранг на нашия пазар.
Държави като Унгария и Ирландия през годините успяха да привлекат крупни чуждестранни инвеститори, които е възможно да бъдат засегнати от мярката за пресичане на прехвърлянето на печалби и затова е възможно управляващите в тези държави да са по-склонни да не подкрепят инициативата. В България, въпреки гръмките обещания, инвеститори като "Фолксваген" няма.
Брифингът на ГЕРБ мина под формата на няколко монолога и представителите на бившите управляващи напуснаха залата без да отговорят на нито един журналистически въпрос.
Освен това, според действащите закони у нас, преки данъци, какъвто е корпоративният данък не могат да бъдат променяни в действащата година. Дори и да се стигне до предложение за промяна на корпоративен данък - това е решение, което трябва да бъде одобрено от народно събрание.
Отговорът на финансовото министерство
Служебният финансов министър Асен Василев определи казаното от ГЕРБ като "пълни глупости". Той обясни, че дори да се стигне до въвеждане на единна ставка това няма да засегне български компании.
Василев беше категоричен, че данък печалба остава 10%. Финансовият министър коментира, че изявленията на ГЕРБ са опит на неспециалисти да коментират теми, които не разбират.
„Миналата сряда беше одобрена позиция на България по един дълго течащ процес, движен от Г-7 и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, който ще продължи да тече поне още 4-5 години. България изразява позиция относно желанието на големите държави да наложат минимална данъчна ставка на транснационални компании по стълб 1 с над 20 млрд. евро печалба и по стълб 2 с над 750 млн. евро, при условие, че тези компании нямат солидно присъствие в държавата, в която данъчната ставка трябва да бъде наложена“, обясни служебният министър.
Той уточни, че мярката е насочена към големи компании, които работят в няколко държави и се опитват да избягват данъци и ще влезе в сила в страните от Европейския съюз най-рано след около 4 години след одобрение от ЕС, ЕК и националните парламенти.
У нас са по-малко от 10 компаниите, които отговарят на този обхват – основно чуждите търговски вериги плюс някои от големите мултинационални компании, уточни Василев.
