„Нашият приоритет за здравето на световната икономика остава ваксинирането на света. От първостепенно значение е да постигнем целите, които сме си поставили, а именно да ваксинираме 40% от хората във всички страни поне до края на тази година и 70% до средата на следващата година, за да можем да натиснем по-силно спирачките на пандемията“.
Това каза управляващият директор на МВФ Кристалина Георгиева по време на Арабския фискален форум във връзка с икономическите ефекти на пандемията, инфлацията и веригите на доставки.
По думите ѝ добрата новина е, че възстановяването продължава, а прогнозата на МВФ е глобален растеж от 5,9% през тази година.
„Основите на възстановяването са стабилни поради забележителния успех на науката, която ни предостави ваксини, както и все по-високите нива на ваксинация в много страни. Друга причина е предоставената широка политическа подкрепа, която позволи на предприятията и домакинствата да преминат през много необичайна и тежка рецесия, а след това да се оттласнат напред със способността да съживят световната икономика“, каза Георгиева.
Въпреки това обаче тя отбеляза, че рисковете са по-скоро с отрицателен знак, а несигурността относно разходите за пандемията и възстановяването е голяма.
Прекъсването на веригите за доставки и инфлацията
Кристалина Георгиева посочи, че страните от арабския свят изостават по отношение на ваксинирането и отварянето на икономиките, което е „особено тревожно за нестабилните и засегнатите от конфликти държави“.
„Това разминаване подхранва и нарастващо разминаване между търсенето, което се повишава в страните и секторите, където възстановяването е по-бързо, на фона на догонващо предлагане. За съжаление, разминаването означава и смущения на веригите за доставки. Дори в страните с високи нива на ваксиниране на населението сме свидетели на въздействието на разразилата се в целия свят пандемия, която налага предприемането на временни ограничителни мерки. Съвсем наскоро това се случи и в Европа“, отбеляза Георгиева.
По думите ѝ в съчетание с това инфлацията се превръща във все по-тревожно явление.
„Въпреки това на този етап все още разглеждаме разминаването между търсенето и предлагането като основна причина за инфлацията, което ни дава надежда, че през следващата година тя вероятно ще се понижи. Но ако прекъсванията в предлагането продължат или инфлационните очаквания се разколебаят, инфлацията може да стане по-нестабилна“, посочи управляващият директор на МВФ.
Тя допълни, че съществуват и други фактори, които тласкат цените нагоре, включително метеорологичните явления, които са повлияли на селскостопанската производителност и са увеличили натиска върху цените на храните.
Какво трябва да направим?
Според Кристалина Георгиева централните банки трябва да останат бдителни по отношение на инфлационния натиск.
„Тепърва предстои да разберем как ще се справим с инфлацията в развитите икономики и как основните централни банки ще продължат курса на успокояването ѝ. В МВФ обръщаме огромно внимание на сценариите за паричната и фискалната политика в развитите икономики и на възможните странични въздействия върху нововъзникващите и развиващите се икономики“, обясни тя.
