Договарянето за името на Македония не трябва да е за сметка на България, каза в предаването „Тази сутрин” по bTV президентът на България от 2002 г. - 2012 г. Георги Първанов.
Според него фактът, че се деблокира диалогът между Гърция и Македония в спора за името, е положителен. „Притеснява ме, че започват да се водят разговори в посока към няколко варианта, някои от които бият по българската позиция”, призна той.
„Да, ние сме признали Македония с нейното конституционно име, първи при това, но представете си варианти като Горна Македония или Северна Македония – това е договаряне в полза на Гърция, но за сметка на България”, подчерта Първанов.
Мисля, че не е безразлично на София и на нашата дипломация как ще завършат тези преговори. В един момента трябва да има някаква съгласуваност и с нас, смята той.
„Името Северна или Горна Македония включва Пиринския край, тоест Егейския край не го засягаме и не го коментираме, а в същото време претенциите към България висят, остават в пространството. Най-малкото това трябва да се проговори между правителствата на двете страни”, допълни той.
Първанов отбеляза, че подкрепя идеята и поведението на премиера за спиране на разправиите на Балканите. „Въпреки всичко не може всяко договаряне да бъде за сметка на България, тоест ние трябва да отстояваме нашия интерес”, категоричен беше той.
Според него деблокирането на преговорите между Атина и Скопие е по-скоро западен натиск, може би задокеански.
Във връзка със срещата на турския президент Реджеп Тайип Ердоган с ЕС у нас в края на март Първанов заяви, че трябва да видим какво се очаква на изхода от тази среща.
Претенциите на Ердоган не се вписват в европейското поведение, заяви Първанов.
„Има две тенденции – едната е османизацията на Турция, другата тенденция на нас ни се иска да е европейската линия. Коя ще надделее, не е много трудно да прогнозираме. Ердоган няма да отстъпи от идеята за османизацията и влиянието в ислямския свят. В този смисъл разговорът с него няма да бъде лесен. Той не е лесен дипломат, държавник, но е предсказуем дори и тогава, когато поставя тежки условия”, подчерта той.
Първанов все пак отбеляза, че самото домакинство и организацията на тази среща в България е нещо позитивно.
„В поведението на българската дипломация ми липсва поставянето на нашите проблеми. Да сте чули за последните години някой да говори за проблемите на тракийските бежанци, за имотите, които бяха отнети? Не, този въпрос е снет от дневния ред. Докато турската дипломация има железни опорни точки, поставят си всичко от президент през премиер до последния чиновник”, изтъкна Георги Първанов.
Идват ми в повече тези непрекъснати ултиматуми в управлението, каза Първанов по повод изказванията на Волен Сидеров и Красимир Каракачанов и това дали може да последва разпад в управлението, ако Истанбулската конвенция бъде приета. „Като ще напускат, да напускат и да се прави ново правителство”, допълни Първанов. По думите му има много по-значими за българското общество проблеми.
Той подчерта, че гледа много подозрително към опитите да се вкара темата за третия пол и еднополовите бракове.
По думите му в конвенцията 56 пъти се говори за насилието над жени. Очевидно обаче някой се опитва да вкара по втория начин и другия проблем, заяви Първанов.
Дайте да направим едно допитване, но не по конвенцията като цяло, а по-скоро за това да има или не еднополови бракове, призова той.
Изборите ще покажат как се справя Корнелия Нинова като лидер на БСП, отбеляза Първанов. „Най-близо като редовни избори са европейските. Те няма да бъдат за това кой колко депутати ще изпрати, това ще бъде сблъсък между лявото и дясното, между идеята за промяна и статуквото”, смята той.
„Ако левицата не се обедини и не се промени в най-широкия смисъл на думата и допусне нова загуба, това би било фатално”, прогнозира Първанов.
Познавайки добре тактическите похвати на Борисов и Цветанов, нищо чудно те да слеят местните с парламентарните избори, защото тогава ще мотивират многобройните кметове да работят и за парламентарната листа.
А възможно ли е АБВ и БСП да се съберат отново? „По-скоро е необходимо, отколкото е възможно”, отговори Първанов. Това е задължително условие, но дали ще се случи, не мога да кажа, защото има твърде много лични субективни фактори, затова съм се оттеглил от оперативните контакти и политики, за да не се наслагва моето име”, обясни той.
Президентът от 2002 до 2012 г. коментира и темата за комунизма в учебниците за X клас.
„Трябва да прочетем това, което са предложили от министерството. Там е заложен двоен стандарт за периода до 1944 и след 1944 г. Говори се за авторитарен режим и за култ към личността на Живков, говори се за насилие след 9 септември 1944 г., а се забравя, че всичко това го има и в предишния период”, каза Първанов.
„Искам нашите деца да учат по еднакъв стандарт. Стига с това насилие. Нека да покажем истината и за периода преди и след 9 септември, но да покажем, че и в двата периода има градивност, да знаят нашите деца, че в България са се случвали и добри неща”, добави той.
